Панталей (дърпа се в ръцете на Бандит 2) Ще ни избие, шутът му с шут. Всички ни ще избие!
Бандит 2 (към доктора) К’ъв е тоя мижав изолатор, бе?
Доктор Железобетон.
Бандит 2 Панел? Добре, че още не ви е паднал на главата! (дърпа Панталей към вратата на изолатора) Ела ми тук, шут такъв!
Панталей Не съм шут! Сега съм цар, че онзи лудия се отказа. Стресира се, значи. Обещания… Обвързаности.
Доктор Приема се.
Бандит 1 Докторе, пийте си хапчетата, бе! Как така се приема?
Панталей Ами така. Аз съм си аз, тоест той (дърпа се и сочи вратата на изолатора), ама от бъдещето.
Бандит 2 (към Панталей, който буйства в ръцете му) Не се прави на луд! (обръща се към доктора) Усмирете го най-накрая!
Доктор (бърка в джоба на престилката и вади шишенцето) Две хапчета от жълтите и две от зелените. През шест часа. Втората седмица — през осем часа.
Бандит 1 Че и корона сложил!
Панталей Да не съм я искал? Натрапиха ми я. Онзи отказа да изпълнява уговорките значи. Ще го претрепят, ако не спази обещаното, дето шутът му уредил.
Доктор И слабително — две лъжици. Орално_(прибира обратно шишенцето в престилката)_
Панталей Докторе, нямам запек. Имам тревога.
Бандит 1 (към Бандит 2) Вкарай го обратно в изолатора.
Панталей (дърпа се силно) Неее! Не може да се виждам със себе си от миналото! Ще се зациклим в нищото.
Доктор Как така нищото? Та това тук е клиника!
Бандит 1 (хваща се за главата) Ей, ама тука е пълна лудница!
Доктор И по-добра няма да намерите.
Панталей Тръгвам си. Вие само ме пратете, тоест мен, ама от сега, да си оправя бакиите. Където съм бил и каквото там съм обещавал. И кутията му вземете! Тя е празна. Мираж. Пълна измама, но работи. Не разбирате ли? Алчността ще ви погуби! Сегашният ми аз вътре не подозира какво е надробил, глупакът му неден. То аз ако можех да се върна по-назад във времето, ама на — не ми стигна енергията за повече.
Бандит 1 Ще ти дам аз едно дробене. Кой си мислиш, че си? Днешен ли, утрешен ли — не знам, ама сега ще разберем. (обръща се към Бандит 2) Я пак му освежи тиквата на тоя, ама внимателно, че… (Бандит 2 изважда гумената палка и я размахва над главата на Панталей)
Панталей (вдига ръка да се предпази) Е-ей, по-леко! (чува се силна гръмотевица) На! Чувате ли? Енергията предизвика примка във времевата линия.
Бандит 2 спира и притеснено започва да се ослушва. Държи ревера на Панталей с едната си ръка, а с другата си ръка все още стиска палката. Бандит 1 запушва ушите си, а Докторът припряно започва да бърка в джобовете на престилката си.
Бандит 1 (освобождава ушите си) Какво беше това?
Панталей Запалена е машина на времето. Толкова ли е сложно за разбиране? Аз съм бил тук, ама преди. Тоест сега съм в изолатора, ама като шут.
Докторът вади шишенцето с хапчетата от джоба на престилката си и започва да го тръска в устата си. Панталей продължава да се гърчи в ръцете на Бандит 2. Бандит 1 доближава вратата на изолатора и я отваря, за да вкарат Панталей. Отвътре се чува гласът на Панталей: „Риба, кон и колело“. Бандит 1 мигом затръшва вратата и се хваща за сърцето.
Бандит 1 (заеква) Той! Той… е вътре!
Бандит 2 (пуска Панталей) Кой?
Бандит 1 Шутът, как кой?
Бандит 2 (сочи с палката Панталей) Те го на!
Бандит 1 Толкова ли си тъп? Щом казвам, че е вътре — значи е вътре (припряно бърка в джоба на престилката на доктора) Дайте и от жълтите и от зелените и от червените. От всичките дайте.
Доктор Червени нямам.
Бандит 1 Ама аз видях.
Доктор М-даа. Кръвоизлив в очите, първа степен. Две денонощия престой на тъмно.
Бандит 2 Сетих се! Гадината има брат близнак и сега ни разиграва.
Доктор (изсипва няколко хапчета в ръката на Бандит 1) Хайде, на един път!
Бандит 1 Ама че работа! (повдига кърпата от устата си и гълта хапчетата от шепата си)