Панталей Не си ги чела.
Нора Че имам ли време? И какъв писател си, като никой не те издава? Защо никой не е чувал за писателя Панталей Писанджиев, а?
Панталей Ще чуят.
Нора Ще чуят друг път! Кой ще иска да посегне към писател с такова име? Я сложи там нещо по̀ така.
Панталей Че аз точно зад името си заставам.
Нора Трябва да звучи бестселърско. Пък твоето — хм, Панта, някой си. Сложи примерно Спидуотър, или нещо от сорта, ама да хваща окото.
Панталей И като хване окото, нали после ще трябва да се чете.
Нора Важното е човек дори в супера да е отишъл за сирене, да се спре пред книга с такова име, да се зачуди, да посегне.
Панталей Това не е литература, а стока. Тя затова е сложена при тоалетната хартия. Да вървят комплект.
Нора То пък в книжарницата кой ще посегне на Панта някой си.
Панталей Името, та името. Това не означава, че не съм автор. Пиша, а това ме изтощава.
Нора На мен във фризьорския салон да не ми е по-леко?
Панталей Нощем не спя, разигравам наум сюжети.
Нора Така ти се пада.
Панталей Строя сцени. Провеждам диалози. Страдам.
Нора Страдай! Ама като отворя хладилника, твоето страдание не го е напълнило. Празен. Ако не съм аз…
Панталей Знаеш, че е временно.
Нора Безотговорен си и това е! Уредих те контрольор в Градския транспорт, а ти избяга.
Панталей Че там нали ме пребиха? Не е за мен.
Нора Не било за него. Че какво толкова? Няколко шамара.
Панталей И юмруци, ритници.
Нора Е, добре.
Панталей И бастун с извита дръжка.
Нора Извита, права, все тая.
Панталей Да, ама на моя гръб.
Нора И какво толкова стана?
Панталей Лека телесна повреда, ето какво стана.
Нора Ами лека е, нали това казвам.
Панталей И седмица в болницата.
Нора Оф, не ми припомняй, че що пари заминаха там…
Можеше да излезеш от болницата още на втория ден, а не да се излежаваш като фараон в саркофаг цяла седмица.
Панталей Щом бях в състояние да ходя.
Нора Започни да плащаш сметките и друга песен ще запееш. Утре си подаваш молбата и се връщаш в градския!
Панталей И пак да ме пребият!
Нора Ами да те пребият, като не си затваряш очите, когато трябва.
Панталей Че нали точно за това ми плащат. Да не си затварям очите.
Нора Че ти и мен ще ме глобиш така! Обаче отказвам да те издържам повече. Отивам при мама и само революция може да ме спре.
Панталей Ще стане, ако трябва!
Нора Какъв си шут, Панта.
Панталей Шут?
Нора Да — шут.
Панталей Ами като се замисля… (почесва се по главата) Шут може да не е лоша роля. Че и добре платена.
Нора Ще те търпя без работа още само седмица. После заминавам при мама в Лом. Дай завивката! (дърпа завивката и се завива през глава)
Панталей, облечен в пижама, става, обува чехли и с тихи стъпки излиза от спалнята.
Сцена 2
Спалнята в апартамента на Нора и Панталей Писанджиеви.
Нора Писанджиева е в леглото, върти се и се опитва да заспи. От съседния апартамент се чува силен звук от бормашина.
Нора (отхвърля завивката от главата си и вика) Простациии! Кой ви докара в София бе? Тук да не ви е промишлена зона? (мята завивката обратно върху главата си)
Бормашината спира за малко, но само след миг отново се включва. Към нея се присъединява и втори инструмент — чук. След кратка пауза Нора отново показва лицето си.
Нора Алооо, майсторе! Днес е неделя. Ходи пий едно кафе. Ама дъълго.
Бормашината спира, но чукът продължава да блъска.
Нора Хайде бе, и другарчето да спира! Двете кафета са от мен. Обадете се после за парите_(снижава глас)_ Пък може и вкъщи да свършите нещо полезно, че този моя… Пък да го вземете на работа с вас, а? Стига се е лиготил с това писане. Занаят му трябва, занаяят. (Провиква се силно) Алооо, майсторе, имате ли нужда от чирак?