Доктор (подхваща Панталей) Чу какво каза.
Панталей Ама…
Доктор Хайде, хайде! Не правете сцени!
Панталей навежда глава и двамата с доктора тръгват по коридора. Връщат се обратно в кабинета на доктора.
Сцена 7
Кабинетът на главния лекар в психиатрична клиника.
Докторът сяда зад бюрото, а Пантелей остава прав.
Доктор Ами на — не ви одобри.
Панталей Ама аз не бях готов.
Доктор И слаб, че и глупав.
Панталей Стига, де! И без това вече не го искам. Нищо вече не искам.
Доктор А, не така. Дръжте си на думата!
Панталей А вие си го дръжте този! Видно е, че му хлопа дъската. Друг ще си намеря.
Доктор Друг? И кое ще е различно?
Панталей Ами, не знам. Извадете тук някой. Знам, че имате. Някой по-подходящ.
Доктор И да намеря друг, вие ще сте си същия.
Панталей Всичко съсипахте! Че и пътник във времето измислихте.
Доктор Бяхте изплашен.
Панталей Аз?
Доктор Ужасен от последствията.
Панталей И съм дошъл от бъдещето, за да спра цялата комбинация?
Доктор Повярвайте, не бях сам.
Панталей И сега не сте сам. Къде е онзи? Къде е, да го видя аз него.
Доктор Че откъде да знам? Каза, че няма гориво за повече.
Панталей Ще се гръмна!
Доктор Като не вярвате, продължавайте да упорствате и накрая ще нахлузят короната на вашата глава. Пък изпълнявайте обещанията.
Панталей Нищо няма да изпълнявам!
Доктор Но нямате против друг да изпълнява вашите, така ли?
Панталей Не разбирате от сюжети.
Доктор Ако искате да работите нещо, ето — вземете престилката ми.
Панталей А — това — не! Пак ще ме врънкате за лечение. Лекувайте се сам!
Доктор Загубеняк, пък обвинява другите.
Панталей Не съм. Сам се отказвам от всичко.
Доктор Така ли?
Панталей Пациентът ви е психар.
Доктор А той пък оцени вас. Не обръщате внимание на външния си вид. Не сте почтителен. Слаб физически и глупав. Не бяхте смешен и забавен, както се полага на ролята ви. Като за капак — не бяхте честен с него. Аристократите усещат тези работи.
Панталей Какъв аристократ бе, Докторе! Та той е болен!
Доктор За другите може да е болен, но за неговия свят може и да не е.
Панталей Ха, такаа! Чия страна поддържате!
Доктор Аристократизмът повече изисква, отколкото дава.
Панталей Все ми е едно какви ги дрънкате. Повече няма да ме видите.
Доктор Това е твърде оптимистично, така да се каже.
Панталей И ако искате да знаете, мога да си докосвам носа, когато стоя на един крак. (Панталей се опитва да покаже, но не успява)
Доктор Оставете опитите. Напредък има, така да се каже. Но, зениците са разширени. Разширени са и са мътни. Ето какво ще правите — сутрин на гладно, по двайсет лицеви опори на отворен прозорец. После студен душ, без сапун и по две хапчета от зелените, след всяко хранене (изважда шишенцето с лекарства от джоба си и отсипва в шепата си. Взима хартийка от бюрото си и ги увива в нея, а шишенцето прибира обратно в джоба на престилката. Става от бюрото и подава хапчетата на Панталей, който ги мушка в джоба на анцуга си) Тези ще стигнат на първо време. Ще се видим след седмица.
Панталей (примирено) То нямаше нужда, ама…
Доктор (потупва Панталей по рамото) Има, има.
Панталей излиза, а докторът остава сам в кабинета.
Сцена 8
Кабинетът на главния лекар в психиатрична клиника.
Докторът седи зад бюрото и рови в чекмеджетата.