Г-жа Дочева Тези от долния етаж се качиха горе, а тези от горния свалихме долу.
Голям началник И щетите са поправени?
Г-жа Дочева Щети претърпяха само тези от горния етаж. Бившите. За щастие имаме качествени хора в резерв.
Голям началник Запомнете: тези хора нямат качества и поради това нямат стойност, а само количество. Не говорете за качествени хора, защото вие не работите с такива.
Г-жа Дочева (смутено) Да. Така е.
Голям началник Затегнете контрола.
Г-жа Дочева Самоинициатива някаква. Няма да се повтори.
Голям началник Отнемете им всичко и ги смачкайте така, че да бъдат публично унизени. Хвърлете ги на лъвовете и нека опръскат арената с кръвта си. Зарадвайте малко тоя народец!
Г-жа Дочева Ще бъде!
Голям началник А този… шутът, както докладвахте. Какво стана с него?
Г-жа Дочева Оказа се драскач някакъв, неудачник. Май се мисли за писател. Напълно безвреден.
Голям началник Дръжте го под око. Показа чудесни организационни качества и може да потрябва.
Г-жа Дочева Разбира се.
Голям началник Имате работа за вършене. Свободна сте.
Г-жа Дочева Благодаря! Довиждане.
Госпожа Дочева затваря вратата. Надупва се към нея и няколко пъти удря задника си с дясната ръка: „На! На! На!“. Изправя се и си тръгва.
Сцена 8
Антикварен магазин.
Антикварят е сам в магазина. Седи зад бюрото си и разглежда някакъв каталог. Вратата се отваря и в магазина нахлува Панталей. Той е по анцуг, ципът на горнището му е свален наполовина и е разгърден, а шутовската шапка я няма на главата му.
Панталей (запъхтяно) Искам да купя машината на времето, но сега нямам парите.
Антиквар (затваря каталога и поглежда към Панталей) Казва се „Добър ден“.
Панталей Добър ден! Искам да купя машината на времето. После ще се оправим парите. Обещавам!
Антиквар Няма я.
Панталей Как така я няма? Та онзи ден ми я предлагахте?
Антиквар Онзи ден си е било за онзи ден. Ако тогава сте имал пари, съответно аз съм имал машина на времето.
Панталей О, не! Знаете ли какви трагедии могат да се случат? Трябва ми!
Антиквар На всеки му трябва, но вече я няма. А вашите ръце са празни. Къде е кутията?
Панталей Няма кутия повече, няма и да има.
Антиквар Виж ти. Не сте царски шут? В такъв случай, нашите срещи стават безсмислени.
Панталей Така ли? Хипотетично — ако донеса кутията, пълна със злато, както обещах, ще ми дадете ли машината? Дори само за малко?
Антиквар Хипотетично — да.
Панталей Това исках да чуя.
Панталей обръща гръб на антикваря и изхвърча от магазина.
Сцена 9
Антикварен магазин.
Антикварят седи зад бюрото.
Антиквар Прав ти път! Гледай го ти него! Научил се обещания да дава. Че без пари в магазин влиза ли се? Това хората са странна работа. Разделили се общо взето на две половини — едните обещават, другите пък вярват. Имащите — обещават, нямащите — вярват. Тези, които обещават, сами не си вярват. Тези пък, които вярват, го правят, защото искат да вярват, а не защото наистина вярват. Луда работа, ама иди я обясни някому.
Антикварят връща вниманието си върху каталога и отново го разгръща.
Сцена 10
Психиатрична клиника в околностите на София. Кабинетът на главния лекар.
Кандидат-цар, облечен с бяла престилка и бяла шапка, се суети около бюрото и подрежда някакви папки. Влиза Панталей, по анцуг, гологлав.
Панталей (затваря вратата след себе си) Къде е главният?
Кандидат-цар (вдига глава и познава Панталей) А, вие ли пак? Глупакът и слабак.