Панталей Докторът, бе! Това е кабинетът му.
Кандидат-цар Днес аз съм докторът.
Панталей Не! Вие не сте доктор, вие сте пациент! Аз ви видях на кушетката. Искам Доктор-доктор.
Кандидат-цар Какви доктори бе, човек? При тези мижави заплати тук, кой ще ти се занимава с медицина? Тук докторите отдавна ходят да лепят плочки през работно време, а на тяхно място се редуваме ние. Има график и това е.
Панталей (изумено) Какъв график?
Кандидат-цар Ми такъв, обикновен и разграфен. Седмичен. С имена и дати. От днес застъпвам аз, ние сме отговорни хора. Да не би искате да оставя пациентите без лечение?
Панталей (пляска с ръка по челото си) То и на лудницата вече не може да се разчита! Сбъркан свят.
Кандидат-цар (пристъпва към Панталей) Какво е състоянието ви? Я да видим има ли подобрение от предния път. Изплезете език и застанете само на левия си крак. Изплезете се, де! (бърка в джоба на престилката си и оттам изважда шишенцето с хапчетата)
Панталей (уплашено се отдръпва) Долу ръцете от мен! И не ме приближавайте! (отваря вратата и изскача от кабинета, като треска вратата след себе си)
Действие пето
Действието се развива в панелния апартамент на семейство Писанджиеви в софийския квартал Надежда.
Сцена 1
Холът в апартамента на семейство Писанджиеви.
Нора и Панталей седят на дивана. Нора реди пасианс с карти върху ниска масичка, а Панталей, изпънал крака и скръстил ръце зад тила си, зяпа в тавана.
Нора Ех, значии! (ядосано събира картите)
Панталей Какво стана, Норче?
Нора Не излиза и не излиза! На Венчето от салона това рядко ще се случи.
Панталей И какво като Венчето нарежда пасианса? Сбъднаха ли се мечтите й?
Нора Ами може и да не са, ама мъжът й не блее в тавана по цял ден като теб. Работи.
Панталей (пуска ръцете си и поглежда Нора) Ами работи човекът, за да реди тя пасианси по цял ден.
Нора Ох, че си…!
Панталей А аз не блея, а мисля.
Нора Че то от мисли полза никаква.
Панталей Представи си само, ако човечеството можеше да ползва машина на времето, какви трагедии можеха да бъдат избегнати?
Нора Е, точно за това не вярвам, че е възможно да има такава.
Панталей Ами ако има все пак?
Нора Е като има, защо не се ползва по предназначение?
Панталей Знам ли? Може и да е ползвана, така да се каже — за частни нужди, пък ти да не знаеш.
Нора Пантаа, Панта. Вземи да свършиш нещо полезно, стига фантасмагории. Хвани се на работа.
Панталей Да знаеш, мисля за един сюжет.
Нора (вдига ръце) Абе, какъв човек съм взела! Като те накарам да свършиш нещо, хоп — ражда се сюжет. Обаче утре заминавам при мама!
Панталей Иди, Норче, погостувай, пък се върни. Ще намериш нов Панталей, да знаеш.
Нора При онзи майстор с бормашината ще ходиш ли?
Панталей Тая работа не е за мен. Ще се прекърша.
Нора Значи отказваш цимента, а?
Панталей Отказвам!
Нора А бой с възглавници можеш ли?
Панталей (сърдито) Ти се подиграваш.
Нора Панта, Панта-а. Закъсахме го с теб. Изобщо не разбирам какво можеш.
Панталей Голямата лотария не се състои в това да търкаш билети, пуснати от друг, а да си изработиш собствен билет.
Нора Тая ли умнотия ти дойде на акъла?
Панталей Бил съм шут, мога да бъда и цар?
Нора Стига да случиш на шут.
Панталей Що да не случа? Имай вяра в хората! Себеподобни са, все пак.
Нора Аз и това казвам. Себеподобни.
Панталей Пък аз ще вярвам. И в машината на времето ще повярвам, ако трябва.
Нора Оф! Кога ще се събудиш бе, Панта!
Панталей Аз съм буден, Норче! Ти спиш! Че и другите. Всички спите.