Чукът спира да блъска.
Майстор (вика през стената) Какво може?
Нора (силно) Ами… Не знам.
Майстор Да бърка цимент може ли?
Нора Ако не може — ще погледне в интернет. Някое клипче там… Как се бърка цимент — като за профани.
Майстор Профан ли е?
Нора А, не е. Интелектуалец е.
Майстор Значи безполезен.
Нора (снижава глас) Е, чак пък.
Майстор Здрав ли е?
Нора Подсмърчаше миналата седмица и кашляше, ама сега си е на крака.
Майстор Мускули има ли, питам.
Нора (след кратко мълчание) Не бих казала.
Майстор Нищо не разбрах.
Нора Какво не разбра?
Майстор Мускули, бре! Има или няма?
Нора Няма.
Майстор Е, за к’во става тогава?
Нора (на себе си) То и аз се чудя_ (провиква се)_ Ама може да ви оправя сметките, или нещо такова.
Майстор Наш’те сметки са прости. Дръж си го там!
Бормашината се включва, чукът започва да удря.
Нора Простаци!
Сцена 3
Спалнята в апартамента на Нора и Панталей Писанджиеви.
Влиза Панталей, облечен в анцуг. Бормашината и чукът са спрели.
Панталей Чу ли чука, Норче?
Нора Подиграваш ли ми се, а? Подиграваш.
Панталей Чула си го.
Нора Та ние сме в Надежда!
Панталей Ами смени го с всяко друго място, щом искаш. Това е! Чукът си е чук.
Нора (хваща се за главата) Какво израстване пропуснах! Каква кариера! Ама не — с теб ще живея. Тук!
Панталей Нищо не си пропуснала, Норче. Освен Коледното тържество на колежките миналата година.
Нора Пак заради теб.
Панталей Но пратиха парче от печената пуйка на следващия ден.
Нора Беше жилава вече. Яж ти вчерашна пуйка.
Панталей Ял съм.
Нора Не се заяждай, Панта!
Нора покрива главата си със завивката, но само след миг отново се показва.
Нора Какво ли разбираш ти от професионално израстване. Та, кажи сега за чука.
Панталей (ентусиазирано) Чукът блъска, нали? И както блъска, така намества мислите в главата ми.
Нора (иронично) Сериозно!
Панталей Като модулите в играта Тетрис. Всяка мисъл има собствена форма и съответства на точно определено място в целия пъзел. Когато го наредиш в хоризонтала, преминаваш на следващо ниво.
Нора Това ли дойде да ми кажеш в неделя сутрин?
Панталей Същото като в сюжетите. Всичко трябва да се подреди в определен ред, в определено време и с определени герои.
Нора (маха с ръка подигравателно) Е, ти си силен в сюжетите.
Панталей Между другото, къде са двете златни пари, които ни подариха на сватбата?
Нора Не смей да ги пипаш, злодей!
Панталей И празна кутия ми трябва.
Нора Не ме занимавай повече! Изпразни си сам някоя, щом искаш.
Панталей Сюжет, Норче! Мисъл.
Нора Оф, Панта. Другата седмица заминавам за Лом.
Нора, облечена в пижама, става и замята покривката върху леглото. Двамата с Панталей излизат от спалнята. Бормашината и чукът отново се включват на работа.
Сцена 4
Спалнята в апартамента на Нора и Панталей Писанджиеви.
Нора Писанджиева, облечена в домашен халат, влиза в спалнята и слага ухо на вратата.
Нора Излезе ли тоя човек? Хм, шматка такава. Още е тук. (изправя се) Пък аз ще се правя на сърдита и няма да излизам. Стига е вирил краци на дивана по цял ден. Ама и аз добре го наредих. Ей, мама му стара, това са мъжете! Само ултиматум ги оправя. Женският ултиматум е като оръдеен залп право в корпуса на дървен кораб. Разбива го на трески и го потопява за секунди. И ако не му подадеш ръка, то тогава… Е, аз ще му я дам. Къде ще търся друг? Че какво му е на Пантата? Да не е по-лош от другите? Пък и мама едва ли има нещо против да й погостувам малко. (провиква се) Панта! Пантааа!