Антиквар Че и знаци липсват. (вдига глава и се ослушва) Какво беше това?
Антикварят завива с парцала пирамидата и я оставя на бюрото. Става, отива до вратата и я отваря, но там няма никой. Затваря вратата, връща се и сяда на бюрото. Отвива пирамидата и я взима в ръце. Започва да я разглежда и леко да я почуква с показалец.
Антиквар Ей, ама и аз съм един… Никой няма! Ни бандит, ни дявол. Ама и клиент не е. Като че свършиха малоумниците с пари.
Оставя пирамидата и отваря едно по едно чекмеджетата. Пъшка, рови в тях, но не намира това, което търси. Връща вниманието си върху пирамидата.
Антиквар Само да втрия пясък в основата и готово. Стара си е, без съмнение. Ще я пробутам някому, как не! Ама чак машина на времето…
На вратата се почуква.
Антиквар (стреснато) Кой е там?
Почукването се повтаря. Антикварят оставя пирамидата на бюрото, става и отваря вратата. На прага стои Панталей и държи в ръце картонена кутия. Той е по анцуг, а на главата му стои тривърха цветна шапка със звънчета.
Сцена 2
Антикварен магазин.
Антикварят държи отворената врата, а отвън, Панталей наднича над рамото му.
Антиквар (оглежда Панталей) Не съм поръчвал пица.
Панталей Обиждате ме. (поглежда през рамото на антикваря навътре в магазина) Това е антикварен магазин, нали?
Антиквар (сочи бюрото с надписа) Има табела.
Панталей Дошъл съм тук по една работа. Нещо като сделка.
Антиквар (с широка усмивка) Сделка ли? Ами защо не започнахте направо с това? Заповядайте, господине!
Панталей (пристъпя навътре) Дааа. Станах господин.
Антиквар Ама, моля ви се!
Панталей поставя кутията на бюрото.
Антиквар (сочи кутията) Какво е това?
Панталей (разсейва се) Интересен предмет_(взима пирамидата от бюрото на антикваря)_
Антиквар (застава зад рамото на Панталей и шепне) Оригинална — давам честната си дума. Много е стара.
Панталей Така ли? Колко?
Антиквар Ами…
Панталей Не е по-стара от мен. (иронично) Давам честната си дума.
Антиквар (с престорено възмущение) Но аз съм дал…
Панталей (раздразнено прекъсва антикваря) Вие нищо не сте дал. Вие само вземате.
Антиквар Това е машина…
Панталей Замълчете, де! Приключихме въпроса. Сега на работа и по същество. (оставя пирамидата на бюрото) Вие сте професионалист, нали?
Антиквар Иска ли питане.
Панталей Имате клиенти?
Антиквар Много!
Панталей А конкуренцията как е?
Антиквар (маха с ръка) Гадост!
Панталей Така ли?
Антиквар Казвам ви: бягайте далеч от тях!
Панталей Защо?
Антиквар Лъжци и измамници.
Панталей Сериозно?
Антиквар Фалшификатори на предмети.
Панталей Хайде бе!
Антиквар Заклевам се.
Панталей Виж ти!
Антиквар С една дума — престъпници.
Панталей Колко срамно.
Антиквар Нямат срам, господине.
Панталей Не! Това е ужасно! Ще трябва да бъдат наказани!
Антиквар Несъмнено.
Панталей И ще бъдат.
Антиквар (смутено) Да се върнем на темата.
Покажете какво има в кутията най-после!
Панталей Празна е, но ще бъде напълнена с царски парички.
Антиквар Но ние нямаме цар!
Панталей А ни е нужен.
Антиквар И защо?
Панталей Защото съм шут и съм безработен.
Антикварят застива и двамата безмълвно се гледат известно време.