Изведнъж усетих нечие присъствие до лакътя си. Обърнах се и срещнах широко отворените очи на Сю-лин.
— Учителко? — едва промълви тя.
— Да?
Бях сигурна, че в този момент Сю-лин ме обича. Може би защото тази сутрин бяха започнали нов учебник. Може би защото бях забелязала новата й рокля, чиито дипли й придаваха изящна женственост, или просто защото лъчите на късното есенно слънце бяха позлатили нейния чин. Така или иначе, тя ме обичаше повече отвсякога и сега ми поднасяше с протегнати ръце своята любов.
— Искате ли да видите моята Кутия, учителко? Това е моята Кутия за всичко.
— Боже мой! — възкликнах. — Може ли да я подържа?
Какво ли не съм държала в ръцете си в края на краищата, придавайки си уплашен или безстрашен израз — жива гърмяща змия, драконови зъби, мъртви пеперуди и дори двете премръзнали уши и замръзналото носле на Соджи, които бяха „капнали“ една мразовита утрин от лицето й. И този път не виждах какво вземам в ръце, но го направих внимателно и съсредоточено.
Но сега наистина държах нещо!
Едва не го изпуснах от изненада, но сключих пръсти около скъпоценната топлинка и погледнах надолу към едва блещукащото сияние, което се излъчваше от Кутията на Сю-лин.
Тичах боса и шепотът на тревите милваше стъпалата ми. Краищата на дългата ми пола галеха маргаритките, докато обикалях около клонестата ябълка. Топлият вятър докосваше страните и гъделичкаше ушите ми. Сърцето ми изпревари препускащите ми нозе и усетих да ме облива топла вълна, щом ръцете му…
Притворих очи и преглътнах с усилие, а пръстите ми стискаха Кутията за всичко.
— Красиво е! — прошепнах аз. — Наистина е прекрасно, Сю-лин. Откъде я имаш?
Тя бързо си я взе обратно.
— Моя е — каза остро Сю-лин. — Моя е.
— Разбира се — отвърнах. — Внимавай да не я изпуснеш.
Усмихна се бегло, докато я мушкаше в джоба си.
— Няма.
И потупа с длан празния джоб, докато се връщаше на мястото си.
На следващия ден не смееше да ме погледне от страх да не би да подхвърля нещо или да не би по някакъв начин да й напомня за постъпката й, която сега сигурно й се струваше като предателство, но щом срещна обичайната ми усмивка, която не намекваше за никаква обща тайна, тя се отпусна.
Няколко нощи по-късно седях облегната на перваза на обления от лунна светлина прозорец и изведнъж си спомних за Кутията. Не можех ли и аз да си измисля една? Не можех ли да придам форма на мъчителното очакване, на копнежа, на безмълвния вик, който ме изпълваше, и да го превърна в Кутия за всичко? Приближих една до друга дланите си, долепих палци и заключих част от мрачния хоризонт между прегънатите си показалци. Втренчих се в празния квадрат и усетих, че очите ми се навлажняват. Въздъхнах, засмях се тихичко, обхванах с длани лицето си и се наведох в нощния мрак. Чудото бе така близо — почти го усетих да докосва върховете на пръстите ми. Но не можах да повярвам, че ще ме споходи. И обърнах гръб на прозореца — и на лунния блясък.
Не след дълго Алфа успя да възобнови тревогите ми относно Сю-лин. Една сутрин, докато треперехме от хладния въздух, загледани в детските лица, порозовели от тичането, тя изсъска в ухото ми:
— Коя е? За ненормалната питам.
— Аз нямам никакви ненормални деца — отвърнах остро, бях се досетила кого има предвид.
— Лично аз мисля, че не е нормално да се взираш в нищо — отвърна заядливо тя. — Коя е?
— Сю-лин — отговорих неохотно аз. — В момента играе на лоста.
Алфа огледа внимателно увисналата с главата надолу Сю-лин, която се люлееше на лоста, а поличката скриваше лицето й. Алфа стисна сбръчканите си, посинели от студа ръце и духна да ги стопли с дъха си.
— Наистина изглежда съвсем нормална.
— Тя е нормална! — грубо отвърнах аз.
— Хайде убий ме сега! — викна Алфа. — Не аз, а ти твърдеше обратното преди известно време, ако не греша.
Звънецът не й даде възможност да продължи, но така или иначе бе успяла да ме притесни. Само няколко дни по-късно се случи нещо, което наистина ме разтревожи.
Сю-лин дойде на училище недоспала и необичайно кротка. Не успя да довърши нито една задача и през повечето време спеше. Проклинах наум телевизията и кината на открито и предположих, че като се наспи вечерта, всичко ще бъде наред. Но на другия ден тя внезапно се разплака и изблъска Дейви от стола му.