— Понякога една малка революция е хубаво нещо.
— О, има още нещо, което подозирам, че е твое. — Фьодоров извади дървена кутия и я постави на бюрото. — Намерихме това в сейф на банка на Орлов.
Отстрани на кутията беше изписан баркодът на библиотеката на Мичиганския университет. Килкъни вдигна капака и видя шестте тетрадки на Йохан Волф.
— Няма нужда тези книги да остават тук като доказателство. Купър ми каза за предполагаемата им важност и аз съм съгласен с него, че трябва да бъдат върнати в ръцете на законния им притежател.
— Ами лабораторното оборудване, което Лесков открадна?
— Доктор Авакум много ни помогна при идентифицирането на материалите в лабораторията й, които тя смяташе за откраднати. Тези предмети са опаковани и ще бъдат изпратени в САЩ.
— Благодаря ви — каза Килкъни искрено. — Това е прекрасен начин да върнем изследването на Тед Сандстром обратно на правилния път.
— Във връзка с този изследователски проект… Искам да ви помоля за една услуга.
— Ооо! — проточи Килкъни, като се чудеше какви ли условия ще постави Фьодоров в замяна на оборудването и тетрадките.
— Доктор Авакум е напълно оневинена от престъпленията, които съпътстват тази афера. За съжаление, поради обстоятелства, които не е могла да предвиди, сега е останала без работа. Съкращенията в бюджета на академията на науките означават, че тя едва ли ще бъде назначена отново там, макар че едва ли има желание да се върне на предишната си работа в Сибир.
— Да не би да казвате, че тя си търси работа?
— Доктор Авакум изрази желание да продължи да работи по този проект. Мислите ли, че при Сандстром може да има свободно място за изследовател? Доколкото ми е известно, тя е доста талантлив физик.
— Ще говоря с Тед — обеща Килкъни. — Според мен се нуждае от човек, който разбира работата, за да му помага, докато се изправи на крака.
— Чудесно. Вече говорих с представителите във вашето посолство. Всъщност дори си позволих да уредя тя да пътува с вас.
— Колко удобно!
— Нали? Когато Купър ми обясни плана ви, каза, че двете ви цели са били взимането на тетрадките и освобождаването на доктор Авакум. Не мога да намеря по-добър начин да уважа паметта на моя стар приятел от това да се уверя, че Авакум има възможността да избере какво да прави с остатъка от живота си.
Килкъни си припомни разговора, който беше водил с Купър по време на полета до Москва, и поклати глава.
— Мисля, че би останал доволен.
— Само още едно нещо. Позволих си волността да променя малко пътя ви към САЩ. Вместо в Детройт, ще пристигнете във Вашингтон. Не исках да изпращам тялото на Купър само у дома.
Килкъни се изправи и протегна ръка на Фьодоров.
— Добра идея, Игор Сергеевич. Благодаря ви.
— Няма за какво — отговори Фьодоров и здраво стисна ръката на Килкъни.
68.
2 август
Вашингтон, окръг Колумбия
При пристигането си на летище „Дълес“ Килкъни и Авакум бяха посрещнати от митническите служители, които ги преведоха през процедурите за почти рекордно кратко време. След като паспортите им бяха подпечатани, те събраха ръчния си багаж и влязоха в главната зала на летището, където ги очакваха директорът на ЦРУ Джак Барнет и Кал Мосли.
— Чудех се кой е улеснил бюрократичните процедури — засмя се Килкъни, докато се отправяше към тях.
— Чух, че леко са те поступали там, Нолън — каза Мосли. — Как се чувстваш?
— Като изключим няколкото цицини и малко умора след полета, добре съм.
— Радвам се да ви видя отново, господин Килкъни — поздрави Барнет.
Килкъни се протегна и стисна десницата му.
— Аз също, сър. Ако позволите, доктор Лара Авакум, бих искал да ви представя на Джаксън Барнет и Кал Мосли. Те бяха колеги на Барт Купър.
Авакум се усмихна и подаде ръка.
— Радвам се да се запознаем, господа. Моите съболезнования за колегата ви.
— Благодаря ви, доктор Авакум, добре дошла в САЩ! — приветства я Барнет с дълбока южняшка топлота. — Барт Купър беше уникален човек, който ще липсва на мен, както и на много други хора в Управлението. От името на ЦРУ искам да благодаря и на двама ви, че сте го съпроводили дотук.
— Беше най-малкото, което можем да направим — каза Килкъни.