— Сигурен съм, че искате да се приберете колкото е възможно по-скоро, Нолън, и съжалявам за забавянето. За да ви компенсирам, направих резервация за вечеря за четирима в отличен ресторант немного далеч оттук. Надявам се, че не възразяваш.
— Умирам от глад! — каза Авакум с благодарност.
— По-добре е, отколкото да висим няколко часа тук. Подходящо ли сме облечени?
— И двамата изглеждате идеално — успокои ги Барнет. — Доктор Авакум, ако искате да се освежите, сега е моментът. Кал и аз трябва да поговорим с Нолън насаме.
— Звучи делово — усмихна се тя. — Ще дойда след около десет минути. Ще ви стигне ли това време?
— Повече от достатъчно е, благодаря ви.
Авакум вдигна претъпканата си ръчна чанта и се упъти към дамската тоалетна. Когато се отдалечи достатъчно, Барнет се обърна към Килкъни със сериозно изражение.
— Нолън, от това, което Барт и Кал ми казаха, концепцията за операцията е била твоя идея.
— Само като основа. Кал, Барт и моят приятел Грин могат определено да оберат овациите за това, че изваяха идеята ми и я накараха да проработи.
— Просто е скромен, сър — подхвърли Мосли. — Това си е неговото шоу, още от самото начало.
— Бях затънал до гуша в цялата каша, Кал. По необходимост.
— Оценявам усилията ти — каза Барнет. — И най-вече се радвам, че се върна невредим. Мосли обрисува доста мрачна картина, ако Орлов беше успял да придобие права върху квантовата технология.
— В дългосрочен план Орлов можеше да контролира индустрия с огромно влияние над глобалната икономика — нещо като ОПЕК от един човек. Сега, след като върнахме откраднатото, квантовата технология може да се развие както трябва на свободните пазари.
— Когато се срещнахме за пръв път, преди малко повече от година, ти беше забъркан в технологичен проблем, предизвикан от самото Управление — припомни Барнет. — Радвам се, че моето решение да ви оставя Спайдър, е било правилно. Не само сте подобрили устройството, но и сте го използвали по начин, за който моите стратези по планирането дори не са се сетили.
— Спайдър е отворен за импровизации.
— Да, сега разбирам, че си свързан със спасяването на авангардна технология от огромно значение, която по някакви причини се е изплъзнала от анализаторите ми.
— Прогресът често изскача от най-неочаквани места.
— Вярно е, но работата на Управлението е да изследва неочакваното и да защитава промишлеността и технологиите, на които се крепи икономиката ни. Индустриалният шпионаж е най-сериозната заплаха, която нашата нация някога е срещала, и все по-голяма част от екипите на ЦРУ са свързани с технологии, за които почти никой не е чувал. За втори път се справяш блестящо, Килкъни. На два пъти ми доказваш, че човек с твоите уникални способности ще бъде от огромна полза за Управлението.
— Работа ли ми предлагате? — попита Килкъни.
— В известен смисъл.
— Сър, вече имам работа в консорциума, а и честно казано, не мисля, че от мен ще излезе добър шпионин.
— Не съм съгласен, а и не искам от теб да ставаш агент. Всъщност бих предпочел да останеш в Мичиганския консорциум, където ще продължиш да получаваш ценна информация за развитието на технологиите. Виждаш ли, твоята ценност като съветник за Управлението изисква да запазиш определено ниво на професионална обективност.
— Какво включва длъжността съветник? — попита Нолън подозрително. — Да докладвам за изследванията в частния сектор? Кой върху какво работи? Има и юридически, и етични проблеми, свързани с подобна дейност.
— Разбирам неохотата ти, но вярвам, че твоето участие в това начинание е изключително важно. — Барнет погледна право в очите на Килкъни. — Имам правомощията да те преназнача във флота и да изискам прехвърлянето ти към ЦРУ.
— Мисля, че разбирам мотивите ви и съм съгласен с тях, но не това е начинът. Казахте го сам, моята ценност като наблюдател зависи от способността ми да се занимавам с тази работа. Ако някога взаимоотношенията, които предлагате, излязат на бял свят, нито един изследовател в цялата страна няма да желае да говори с мен. Съществува и проблемът с поверителните споразумения. Ако докладвам на вас, ще бъде нарушение, което ще постави и консорциума, и ЦРУ, и мен, в опасност да бъдем дадени под съд и най-вероятно да загубим делото.
— Трябва да има начин да стигнем до споразумение, Нолън. Това е резултат със сериозни последици за националната сигурност и няма да изчезне в обозримо бъдеще.