— Значи в някой ден през следващия месец Мичиганският консорциум и „Нотр Дам“ ще слеят сили, за да управляват тази технология? — попита Орлов.
— Да.
— И засега няма публикувани научни статии и не са подадени документи за патент?
— Още веднъж да. Адвокатите ще започнат да работят върху документацията за патентите по-късно през лятото. Искане за патент за оригиналното устройство ще бъде подадено през есента, по времето, когато Сандстром ще е започнал да реализира идеите си на практика. Той и консорциумите се опитват да не се набиват на очи с този проект. И напълно основателно.
— Значи много малко хора знаят за работата му?
— Вероятно не повече от тридесет, но само Сандстром и неговият съмишленик Парамо наистина знаят как да конструират тези квантови енергийни устройства.
— На каква стойност би определила работата на Сандстром? Колко струва тя?
— Това не е петролно поле или диамантена мина, Виктор. Става дума за една напълно нова индустрия в миговете преди раждането й, индустрия с многомилиарден потенциал. Тези консорциуми планират да действат като акушерка и настойник на зараждащата се технология, но както американците толкова обичат да повтарят, „притежанието е девет десети от закона“. Ако учен, работещ за една от твоите компании, пръв обяви откритието, тогава ти ще притежаваш тази технология. Вярвам, че тук се крият големи възможности, ако действаш бързо.
Орлов остана замислен няколко минути, като се опитваше да проумее казаното от Зошченко и да предвиди възможните сценарии на развитие.
— Би могло да се получи — заключи той. — Но ще ми трябва добър физик, някой способен да разбере тази квантова технология. Имам сграда в покрайнините на Москва, която може да ни свърши работа в този случай.
Като се пресегна над облегалката на дивана, Орлов натисна бутона за интеркома.
— Ирина, отмени всичките ми останали срещи за седмицата.
— Да, господине — отговори Чорни.
— Свържи се с Дмитрий Лесков. Кажи му да дойде тук веднага. Накарай готвача да приготви вечеря за трима и да я поднесе в кабинета ми, ще работя до късно тази вечер.
3.
23 юни
Саут Бенд, Индиана
— Какво, по дяволите… — изръмжа шофьорът на камиона, когато забеляза примигващите сини лампи в страничното огледало.
— Някакъв проблем ли, Джимбо? — попита слабият мъж до него.
— Да, ченге.
— Мамка му, да не си превишил скоростта? — попита третият мъж от задната седалка.
— Не мисля. Дупките са толкова нагъсто по тези места, че ще си избия зъбите, ако карам с повече от пет над ограничението. Сигурно не е глобил достатъчно хора, а аз съм единственият на пътя точно сега.
Шофьорът внимателно отби камиона встрани от двулентовия път, изключи от скорост и пусна аварийните светлини. Бял необозначен шевролет „Блейзър“ спря зад него. Малко по-късно униформен полицай на щата Индиана слезе от лявата врата. В огледалото шофьорът го наблюдаваше как се приближава бавно.
— Изглежда от гадните типове, Джимбо — каза кльощавият, като изви врат, за да хване образа в огледалото.
— Да, от гадните е — потвърди шофьорът притеснено, а сърцето му биеше учестено.
— Партньорът му идва от моята страна — обяви третият мъж. — Изглежда точно като него. Предполагам, че сега клонират ченгета.
— Документите, ако обичате — нареди полицаят с тон на отегчено превъзходство, като се пресягаше към вратата на шофьора.
— Какъв е проблемът, полицай?
— Просто рутинна проверка. Имате ли нещо против и тримата да излезете от кабината?
Ченгетата се отдръпнаха от вратите, като предпазливо държаха ръка върху пистолетите в кобурите. Шофьорът изключи двигателя и слезе, другите двама слязоха от срещуположната врата.
— Да минем от другата страна — каза полицаят, като даде знак на шофьора да върви пред него.
— Отворете багажното отделение, моля — заповяда другият полицай.
— Разбира се — съгласи се шофьорът и отключи страничната врата на каросерията. — Вътре няма нищо, освен нашите товарителни колички и малко уплътнение. Тъкмо отиваме да вземем пратка.
Той разтвори вратата широко и посочи с ръка:
— Виждате ли? Точно както ви казах.
— Аз ще преценя това — каза полицаят строго. — Влезте вътре, моля. Всички.
Тримата мъже се подчиниха и се качиха в багажното. Започнаха да се потят, както от нервност, така и от покачващата се температура.