Между каросерията и блейзъра хората на Дмитрий наредиха варелите около широка и дълбока дупка близо до ръба на настилката. Като ги закрепиха по местата им, оранжевите предупредителни светлини започнаха да примигват.
— Да вървим — подкани останалите Дмитрий и се усмихна при мисълта, че варелите щяха да послужат за нещо добро.
4.
23 юни
Саут Бенд, Индиана
Нолън Килкъни и Тед Сандстром стояха облегнати на стената до широк прозорец, докато превозвачите бутаха поредната количка, пълна с кутии от почти опразнената лаборатория. Чуха Келси и Парамо да говорят припряно в коридора, а гласовете им се усилиха, докато се приближаваха към вратата.
— Има ли проблем, Келси? — попита Нолън.
— Само приятелски спор — отвърна тя.
Парамо се усмихна.
— Обсъждахме работата на Гут2 върху теорията за фалшивия вакуум.
— Теорията за фалшивия вакуум? — повтори Нолън. — Почти ме е страх да попитам каква е.
— Това е една от по-новите теории, появи се наскоро и обяснява как се е образувала вселената — поясни Келси.
Нолън вдигна ръце, сякаш за да отблъсне по-нататъшните обяснения, преди да стигнат до него.
— Спри дотук! Главата още ме боли от вчерашната дискусия за М-бранните и единайсетмерните вселени.
— Лесно се предаваш — заяви Сандстром през смях. — Хей, Рафаел, превозвачите изнесоха ли онези кутии от кабинета ни?
— Всичко беше изнесено с последния товар — отвърна Парамо.
Келси забеляза синия пластмасов охладителен контейнер близо до краката на Нолън.
— Остана ли нещо за пиене?
— Само кутийка диетична кола, запазена за теб.
Келси измъкна последната кутийка от полуразтопения лед и седна на една от лабораторните скамейки.
— Колко остава, докато приключим тук?
— Не много. Трябва да се натоварят тези две кутии. До изследователския парк разстоянието е малко — отвърна Нолън, докато проверяваше списъка наум. — Предполагам, че ще са нужни няколко часа, за да се разтовари всичко и да се внесе в новата лаборатория.
Нолън вдигна малкия контейнер и изсипа останките от леда в лабораторната мивка, изтърси последните капки и затвори капака.
— Ще отнеса това в моята кола, за да може да го презаредим в някоя бензиностанция. Ще се върна до минута.
Коридорът се огласи от екота на стъпките му — сградата беше почти празна в този летен петъчен следобед. Килкъни тръгна по стълбите и излезе от Нюланд Сайънс Хол около ъгъла на товарителната площадка. Мерцедесът изпълваше единственото свободно място за паркиране, каросерията се издигаше на нивото на бетонната площадка. Товарителните колички бяха почти празни; екипът от петима души се беше справил бързо с работата.
Килкъни беше паркирал в далечния край на товарителната зона, срещу площадката. Той измъкна ключодържателя от джоба на късите си панталони и натисна бутона, който отключваше багажника.
Докато прибираше празния контейнер, забеляза един от носачите да измъква две торби от белия блейзър, паркиран до техния камион. Мъжът занесе торбите на мястото, където се бяха скупчили другите членове на екипа. Друг от носачите се наведе, отвори една от торбите и извади заглушител за пистолет.
— Какво, по дяволите… — изруга тихо Килкъни, докато наблюдаваше как мъжете се въоръжават и вадят различно друго оборудване.
Със знаци с ръце водачът на отряда разпредели задачите на хората си. Един остана на товарителната площадка, а другите се отправиха обратно към Нюланд Хол.
Скрит зад мерцедеса, Килкъни огледа багажното отделение за оръжие. Сред сандъците, в които държеше инструментите, откри боен нож — спомен от дните му във флота. Закопча прибраното в ножница острие за дясното си бедро и внимателно затвори вратата на багажното.
Докато пазещият носач крачеше по издигнатата платформа, Килкъни огледа зоната до товарителната площадка, като отмерваше движенията на мъжа във времето. Малката дължина на платформата означаваше, че каросерията ще препречва погледа на носача към паркинга само за няколко секунди при всяко обръщане.
Като осъзна, че ще трябва да се движи доста бързо, Килкъни се наведе зад мерцедеса, напрегнат и готов. В мига, в който мъжът се завъртя в далечния край и се отправи обратно към камиона, Килкъни притича през цялата площадка, като използваше каросерията за прикритие. Сърцето му блъскаше в гърдите, докато се примъкна под камиона, адреналинът се разля из тялото му и изостри сетивата му. Парчета чакъл и натрошени стъкла се впиха в ръцете и прасците му, докато бавно и незабележимо пълзеше под камиона.
2
Алън Гут — физик и космолог, разработил теорията за инфлационното разширение на вселената. — Б.пр.