Достигна платформата, изправи се отново на крака и пак започна да отмерва движенията на мъжа. Когато мъжът се обръщаше настрани, Килкъни се придвижваше по-близо до платформата, като се криеше в пространството между десните колелета и стоманената броня.
Скоро мъжът се обърна към лявата страна на машината и закрачи към задната част на камиона и отворените врати на багажното.
Килкъни се притаи до задните колела и предпазливо разтвори резето на вратата. Когато звукът от стъпките на пазача се приближи, Килкъни безпогрешно отмери времето и засили тежката метална врата напред, а тя блъсна мъжа странично и се стовари върху рамото му.
— Бляд! — изруга Ваня, докато се завърташе от силата на удара.
Килкъни последва завъртането на вратата и скочи на платформата зад нея, като измъкна ножа, за да продължи нападението си.
Въпреки изгарящата болка Ваня се пресегна към деветмилиметровия глок, прикрепен от лявата страна на гърдите му. Погледът му се плъзна над удареното рамо точно навреме, за да види как Килкъни изскача към него иззад стоманената врата.
— Красный один! — извика Ваня, докато извиваше прибраното в кобура оръжие нагоре и стреля изпод мишницата си.
Първият куршум прониза мускула на лявото бедро на Килкъни — пряко попадение, порази го почти в същия миг, в който излетя от дулото на глока. След като проправи кървав прорез, куршумът изригна от крака и рикошира в бетонната площадка. Втори изстрел мина само на няколко сантиметра встрани, отклонен от отката на първия.
Все още движен от инерцията си, Килкъни сграбчи каишката на кобура и заби ножа си в гърба на мъжа. Ножът потрепери, когато назъбеното му черно острие прерязва хрущяла, свързващ едно от ребрата с гръбначния стълб.
Хватката на Ваня, с която стискаше пистолета, отслабна, докато сърцето му се свиваше спазматично след проникването на острието. Килкъни завъртя ножа настрани, докато го измъкваше, и по този начин разшири раната в подгизналия от кръв гръб на мъжа. Краката на Ваня се подгънаха и той се свлече на площадката.
Нолън претърколи тялото по гръб. Изцъклените очи на мъжа се взираха в него. С ножа изряза две ленти от ризата на убития и бързо ги уви около раната на бедрото си.
Видя германски радиопредавател от военен клас, закачен за бедрото на мъртвеца. Беше вид комуникационно оборудване, предпочитано от специалните части. Премести ключа „Изпращане“ на изключена позиция, после свали слушалката и микрофона от ухото на мъжа и сложи предавателя на себе си. Дясното му ухо се изпълни с лекото жужене на статичните смущения, после в слушалката пронизително отекнаха две резки изщраквания. Те се повториха няколко секунди по-късно.
„Тези мъже са тренирани“ — реши Килкъни и не обърна внимание на изщракванията — призив към пазача да докладва на командващия офицер.
Бързото претърсване на мъжа не разкри почти нищо. Беше въоръжен с деветмилиметров глок със заглушител и два резервни пълнителя. Нямаше нищо, което да може да послужи за разпознаване. Килкъни прибра двата пълнителя, презареди глока и внимателно се отправи обратно към Нюланд Хол.
„Един лайнар по-малко, остават още четирима.“
5.
23 юни
Саут Бенд, Индиана
Дмитрий прехвърляше настойчивото предупреждение на Ваня през ума си.
Радистът Юрий изпрати още две бързи изщраквания и зачака.
Никакъв отговор.
Юрий хвърли поглед към водача на екипа и поклати глава.
Дмитрий беше наясно, че нещата често се объркват по време на мисия — това беше факт, потвърден от живота. Американците имаха име за този феномен: Законът на Мърфи. Беше загубвал радиоконтакт с хората си и преди; в девет от десет случая ставаше въпрос за повредено оборудване. Но Ваня беше прекъснал радиомълчанието и беше извикал „червен едно“, което значеше, че позицията му е атакувана. После беше изчезнал от ефира, а краткото му предупреждение беше спряло останалите от екипа в мига, в който слязоха от транспортния асансьор.
Дмитрий предпазливо се приближи към прозореца, който гледаше към задната част на Нюланд Хол. Долу видя каросерията до товарителната площадка, а в далечния ъгъл на павираната настилка — високопроходим черен „Мерцедес“. Всичко изглеждаше точно както го бяха оставили преди минути. Освен няколкото разхождащи се по алеите на кампуса, той не видя никакъв знак, че мисията им е била разкрита, нищо, което би могло да даде основание на Ваня да докладва, че позицията му е под атака.