— Сложете жената на количката — нареди Лесков, докато умът му пресяваше възможностите. — Може да ни потрябва заложник.
Юрий и Йосиф сграбчиха Келси за краката и при раменете и бързо я пренесоха върху количката. Лесков превъртя пистолета в ръката си и удари Сандстром отстрани по главата. Изтощеният физик се свлече на земята в безсъзнание. Щеше да бъде оставен да умре.
— Три минути, Дмитрий — обади се Юри.
В лабораторната мивка първата торба се разкъса и съдържанието й бавно изтече, като образува дебел слой по стените.
— Аз ще поема водачеството — обяви Лесков. — Юрий, ти се заеми с количката.
— А аз ще ви покривам гърба — обяви Йосиф с усмивка, която разкри развалените му зъби под дебелия черен мустак.
С Келси за заложник, руснаците внимателно тръгнаха по коридора, нащрек за възможна засада. Лесков вдигна ръка, когато стигнаха до вратата към стълбищната площадка, и хората му замръзнаха по местата си. После насочи към Юрий два пръста и му даде знак да се присъедини към него до вратата.
— Когато отворя вратата, издърпай тялото на Павел вътре.
Юрий кимна. Не ставаше въпрос за сантименталност от страна на водача; беше простият закон на бойците по целия свят — жив или мъртъв, никой член на екипа не трябваше да се изоставя.
Лесков се опря на стената до пантите и с рязко движение разтвори вратата. Коленичилият Юрий се пресегна и хвана крака на Павел. Направи две крачки назад, като влачеше тялото на младия войник, а от откритата рана в главата се отцеждаше тънка червена струйка.
Лесков пристъпи през вратата и видя, че стълбището е безлюдно.
— Чисто е.
— Дмитрий, виждаш ли пистолета му? — попита Юрий, като се взираше в празните ръце на Павел.
— Не, явно нападателят го е взел. Сложете Павел на количката. Време е да се махаме оттук.
8.
23 юни
Саут Бенд, Индиана
След изстрелите на стълбището Килкъни се оттегли, за да се подготви. На товарителната площадка беше само трупът на мъжа, когото беше убил по-рано.
Наблизо отекна звън — сигнал, че сервизният асансьор се е спуснал на основния етаж. Килкъни се огледа наоколо за място, където да се разположи.
Висока позиция, помисли си, когато погледът му срещна покрива на камиона.
Затвори една от задните врати, изкачи се по дебелите стоманени панти и се изтегли върху неравния покрив. Като надзърташе от ръба, видя водача да излиза от сградата. Мъжът се озърташе наоколо с насочен пистолет. Доволен, че площадката е чиста, той даде знак на другите да продължат напред.
През вратата излезе товарителна количка, тикана от друг руснак. Последният от мъжете се появи секунда по-късно. Като погледна надолу към количката, Килкъни видя тялото на мъжа, когото беше застрелял на стълбището, а под него — Келси. Сърцето му се сви, когато ръката на Келси помръдна, а дланта й се сви в юмрук.
— Йосиф, запали мотора — нареди Лесков, нетърпелив да приключи с мисията. — Ние с Юрий ще довършим товаренето.
Двамата прибраха пистолетите си в кобурите и внесоха последните две кутии в камиона. Стартерът се задави за момент, после дизеловият двигател се пробуди и забълва гъст дим във въздуха. Много внимателно Лесков уви тялото на брат си с едно от подплатените одеяла, които бяха използвали при пренасянето, и нежно го положи в каросерията. Юрий повтори същото с Ваня, другата жертва през този ден.
— Дмитрий, какво да правим с жената? — попита Юрий.
— Убий я. Сложи тялото й при Павел и Ваня. Ще се отървем от нея по-късно.
Килкъни слушаше как водачът издава заповеди на руски. После дизеловият двигател заръмжа и блъвна гъст черен облак от изгорели газове. Камионът още стоеше на едно място, но покривът на каросерията завибрира.
Килкъни забеляза Юрий да посяга към пистолета си, протегна ръка над ръба на покрива и хвана оръжието с две ръце. Обърна го и стреля два пъти — куршумите излетяха от удълженото дуло на глока и едновременно пронизаха черепа на Юрий. Главата му се килна настрани и той се свлече на място, а пистолетът му изтрака върху бетонната площадка.
Лесков скочи от площадката в търсене на прикритие. Нови два изстрела го последваха, като издълбаха дупки в бетона на мястото, където беше стоял. Беше съзрял стрелеца за съвсем малко, но го разпозна мигновено. След като трима от мъжете му бяха убити, руснакът осъзна, че Нолън Килкъни е доста по-опасен, отколкото го бяха информирали.