— Дръж ръцете си така, че да мога да ги виждам — нареди полицаят строго, когато забеляза бойния нож, завързан за крака на Нолън, и кобура под мишницата му.
Нолън веднага разбра на какво се дължи промяната в отношението и бавно сложи ръцете си на главата.
Полицаят, ветеран от силите на реда с петнадесетгодишен опит, огледа двойката предпазливо. И двамата бяха размъкнати, а окървавеният мъж изглеждаше сякаш е минал през ада. Полицаят се пресегна и измъкна глока на Нолън от кобура.
— Има още един в пояса ми — каза му Килкъни и извърна тялото си така, че да се види част от гърба му.
Държанието на полицая леко се смекчи малко от тази проява на добра воля. Той бързо конфискува втория пистолет, както и ножа.
— Военна изработка — отбеляза гласно, докато оглеждаше острието, завършващо с черна дръжка. — Изглежда малко поизцапано с кръв. Нещо друго?
— Нищо, освен резервен пълнител в джоба ми.
— Недей да сваляш ръцете си.
Полицаят провери предпазителите на пълнителите и даде знак, че иска да говори с началника на пожарната.
Висок мъж в дебело защитно противопожарно облекло притича откъм помпения камион.
— Да, какво искате? — попита огнеборецът.
— Кажи му какво ми съобщи преди малко, а после двамата с теб ще си поговорим.
— Лабораторията е на втория етаж, в дъното на коридора. Вътре все още има двама души. Не бяха излезли преди взрива. Не сме виждали никой друг в сградата.
Началникът кимна, после се затича обратно и повика няколко души от отряда си, за да обмислят как да действат.
— Интересно въоръжение имаш. Ела да се поразходим — заповяда полицаят.
Те се насочиха към полицейска патрулна кола, паркирана на тревата. Полицаят хвърли конфискуваните оръжия в багажника и затвори капака. После ги заведе до линейката.
— Какво имаме? — попита парамедикът.
— Рана на крака — отговори полицаят. — Погледни я, докато аз си поговоря с тези приятни хора.
Парамедикът внимателно отмахна импровизираните превръзки на Нолън.
— Господи, това е огнестрелна рана! Куршумът е минал чисто. Само през месо. Мога да я почистя, но най-добре да те погледнат в някое спешно отделение.
— Сигурен съм, че имаш интересно обяснение как си я получил — отбеляза полицаят, като се взираше в дупката в бедрото на Нолън. — Да започнем с имената ви.
Нолън и Келси се представиха и обясниха причината за своето присъствие на територията на кампуса. Полицаят си водеше кратки бележки в джобно тефтерче. Недоумение се изписа на лицето му, докато Нолън спокойно описваше как е убил трима мъже. За Нолън този рапорт не беше по-различен от докладите след мисиите му като тюлен.
— … и когато чухме сирените, дойдохме, за да ви кажем за Сандстром и Парамо — завърши той.
— Господин полицай — добави Келси, — тези мъже, които и да са, откраднаха ценно лабораторно оборудване и незаменими резултати от над двадесетгодишни изследвания.
— Професор Нютън, ще пусна за издирване камиона и блейзъра. Може би ще ни провърви.
Полицаят се обърна и се отправи право към товарителната площадка, като през цялото време отправяше канонада от нареждания по радиостанцията, закрепена за лявото му рамо. Когато стигна до площадката, той откри кървавите следи и се обади на отдела по убийствата и на криминолозите.
Докато парамедикът привършваше превързването на раната на Нолън, два екипа от огнеборци, покрити със сажди, се изстреляха от зданието — носеха яркочервени носилки с телата на ранените физици.
Екипи на бърза помощ пресрещнаха пожарникарите и се заеха с пациентите, вече прехвърлени върху колички.
— Има пулс — обяви някой. — Слаб, но го има.
От мястото, където бяха седнали, Нолън и Келси видяха, че изгарянията са сериозни. Обгорена плът, смесица от червена и черна слуз покриваше цялата дясна страна на тялото на Тед Сандстром.
— Този е мъртъв — оповести диагнозата един от лекарите, който преглеждаше Парамо.
— О, господи! — изхлипа Келси и се притисна към Нолън, а ръцете му я обгърнаха. — Този мил сладък… — Гласът й се задави от вълнение. — … старец!
10.
23 юни
Саут Бенд, Индиана
След като Нолън и Келси получиха медицинска помощ за нараняванията си, полицаите ги закараха обратно до Нюланд Хол. Пламъците, погълнали лабораторията на Сандстром, бяха потушени, и изтощените пожарникарски екипи бавно прибираха оборудването си. Жълта найлонова лента обграждаше сградата и я обявяваше за недостъпна, докато властите не проведат разследване на инцидента. Нолън видя екип криминолози да фотографират местопрестъплението и да събират улики около товарната площадка.