Нолън натисна бутона на ключодържателя и освободи ключалките. Отвори задната врата от страната на шофьора и извади палмтоп и цифров телефон от куфарчето на седалката. Потърси номер в палмтопа и го набра.
— Мосли слуша — отговори му глас.
— Кал, обажда се Нолън Килкъни.
— Килкъни? — Мосли замлъкна за миг, докато си припомняше случката със Спайдър, в която и двамата бяха участвали година по-рано. — Какво става с теб, млади човече? Пазиш ли се от неприятности?
— Кал, иска ми се да кажа, че се обаждам само да чуя как си, но не е така. Имам проблем — нещо подобно на последната ни работа заедно. Мисля, че ЦРУ може да се заинтригува.
Нолън чу изщракване.
— Надявам се, че нямаш нищо против да запиша това.
— Изобщо не.
— Добре, разкажи ми историята си.
11.
24 юни
Чикаго, Илинойс
Дмитрий Лесков се взираше в тялото на брат си Павел за последен път. Откритата рана, резултат от два точно насочени изстрела, загрозяваше едновременно красивото лице на младия мъж и спомена, който щеше да остане в съзнанието на Лесков.
— Готов съм — обяви той.
От ъгъла на стаята изникна Олег Артузов, като се плъзгаше безшумно по излъскания мозаечен под. Четиридесет и четири годишният погребален агент изпълняваше същата роля сред руската етническа общност в Чикаго, каквато беше изпълнявал и в Смоленск, преди да емигрира за САЩ. Въпреки че беше доходен бизнес, погребалният дом „Артузов“ допълваше печалбите си с пране на пари и предоставяне на дискретни „частни услуги“ за нарастващата руска мафия в Чикаго.
Артузов затвори обикновения ковчег, в който беше положено тялото на Павел Лесков. Това беше третият и последен ковчег, който щеше да откара в съседната стая за кремиране.
Лесков наблюдаваше през стъклената стена, която разделяше стаята за отдаване на последна почит от крематориума, как Артузов търкаля количката от неръждаема стомана към пещта. След като я нагласи внимателно, погребалният агент се приближи до командното табло в далечния ъгъл на стаята. С натискането на един бутон автоматизираният процес започна. Вратата на пещта се дръпна нагоре, като разкри камера, нагрята до близо хиляда градуса. Ковчегът на Павел Лесков бавно се плъзна в огнената паст. Когато пътуването на ковчега най-накрая приключи, вратата на пещта се спусна и затвори камерата.
През следващите два часа тялото на Павел Лесков щеше да бъде стопено до фина сива прах. В тази форма останките щяха да бъдат смесени с тези на легитимен клиент и разпръснати над езерото Мичиган. Да се изнесат три трупа от Съединените щати и да се вкарат незабелязано в Русия, под каквато и да е форма, представляваше твърде голям риск.
Лесков излезе от снабдения с климатици погребален дом и беше посрещнат от плътна вълна влажен въздух. След секунди изгладената яка на ризата му се намачка. Денят беше облачен, което съответстваше и на настроението му.
Пред погребалния дом пълен мъж, който изглеждаше като наденица, натъпкана в зле скроен костюм, се беше облегнал на тъмносин линкълн. Оредяващата тъмна коса на Пьотр Воронин беше пригладена назад и създаваше усещането за тънки ивици боя върху голата му глава.
— Олег погрижи ли се за всичко? — попита той.
— Да, Павел и другите ще бъдат разпръснати над езерото Мичиган по-късно тази седмица. Благодаря, че ми помогна за всичко в толкова кратък срок.
— Когато Виктор Орлов поиска услуга… — Мъжът сви рамене. Нямаше нужда от допълнителни обяснения.
— Какво става с другите неща?
— И двете превозни средства са закарани в гаражи и разглобени на части, така че никое от тях не съществува. Товарът ви беше поставен във въздушнопреносим контейнер с няколко обикновени мебели за камуфлаж — сметката за товара описва съдържанието като уреди за дома и различни лични неща. Тъй като няма контрабанда, няма нужда да лъжем какво пренасяме. Застраховали сме товара за няколко хиляди долара, достатъчно ниска сума, за да няма любопитни от която и да е страна. Ще излети във вторник и ще пристигне в Москва в сряда.
— Добре, а наблюдението?
— Имам няколко души, бивши агенти от КГБ, които се занимават с това. След няколко дни ще поставим Сандстром и познатите му под пълно наблюдение. Как мислиш, колко дълго Орлов ще иска да следим тези хора?
— Нямам представа. Но не спирай следенето, докато той не ти каже.
— Не съм толкова глупав. Орлов ще получава редовни доклади, докато не ми каже да спра.