— Моля — каза Сандстром с отчаяна отпадналост.
— Управителните съвети на консорциумите на Мичиганския университет и „Нотр Дам“ имаха телеконференция тази сутрин, свързана със съвместните действия по твоя проект.
— Струва ми се, че каза нещо за добри новини.
— Така е — потвърди Нолън. — Въпреки спънките, причинени от този инцидент, бордовете и на двете организации решиха да участват в проекта. Това, разбира се, зависи от способността ти да подновиш работата си, след като излезеш оттук.
— Значи ми казваш, че все още имам работа?
— Да, все още мислят, че си добра инвестиция.
— Колкото и неприятна да е тази ситуация, тя е временна — добави Келси. — Ще се възстановиш, лабораторията ще бъде възстановена и работата ти ще продължи.
— Знам, животът продължава и други такива — каза Сандстром с горчивина, гневът и тъгата му бяха очевидни.
— Да, Тед, наистина продължава. Ти и Рафаел направихте важно откритие и сега трябва да продължиш, където и да те отведе този път. Рафаел би искал да направиш точно това.
— Откъде, по дяволите, знаеш какво Рафаел би искал да направя? Ние бяхме екип. Щяхме да разрешим този проблем заедно.
— Всъщност след преместването в новата лаборатория Рафаел е възнамерявал да се оттегли. — Келси вдигна ръка, за да спре готовия въпрос на Сандстром. — Имахме дълъг разговор с Дороти вчера, след погребението. Тя ни разкри, че Рафаел е смятал, че е направил всичко по силите си за теб и е дошло времето да се оттегли. Ако нищо не се беше случило, Рафаел щеше да ти го съобщава в този момент и да ти пожелава всичко най-добро. Освен това щеше да ти даде това.
Келси остави дебелия кафяв плик на ръба на леглото на Сандстром. Той се вгледа в него. Най-отгоре видя своето име, написано с почерка на Парамо.
— Какво има в него?
— Писма. Дороти каза, че те са били най-ценното притежание за Рафаел. Навремето, през четиридесетте, той е водил кореспонденция с друг физик. Според Рафаел мъжът е бил един от най-ярките умове, които е познавал някога. Освен това е усещал, че нещо в тези писма може да ти помогне да разгадаеш тайната на своето откритие.
— Кой е бил приятелят на Рафаел?
— Не знаем — отговори Нолън, също толкова любопитен за писмата, колкото беше и Сандстром.
— Изкушавахме се да прочетем писмата по пътя насам от Саут Бенд — призна Келси, — но не би било редно. Те са предназначени за теб.
— Е, искам да знам. Отворете плика и ми прочетете едно от тях.
Келси се усмихна, докато разпечатваше огромния плик. Вътре откри събрани кафяви папки, овързани с връв. Всяка папка носеше датата на писмото, което съдържаше; кореспонденцията беше продължила почти две години.
— Предполагам, че трябва да започнем от началото.
Келси развърза връвта и отвори първата папка. За нейно удивление хартията, която беше по-стара от всички в стаята, беше съвсем леко пожълтяла — Парамо явно бе пазил добре скъпоценните си писма през последните петдесет години. Почеркът на автора беше плавен и прецизен, сякаш дело на калиграф.
— Петнадесети септември 1946 година — започна Келси. — Скъпи Рафаел…
След няколко реда, посветени на лични дела, авторът се насочи към царството на теоретичната физика. Тонът беше разговорен, сякаш Рафаел и авторът бяха седнали в някой бар и обсъждаха идеите си на по бира. Мъжът представяше теза, после оставяше въображението си да се развихри, като атакуваше тезата си от няколко различни гледни точки.
На няколко пъти Сандстром я караше да спре, за да може да осмисли чутото. Красиво написаната проза беше наситена с математически означения и обяснителни бележки. Прочитането на първите четири страници от писмото отне почти цял час.
— … и очаквам да чуя мислите ти по въпроса. Твой приятел, Йохан Волф.
— Удивително! — възкликна Сандстром, физически изтощен от усилието, което беше вложил, за да следва текста на писмото. — Трябва да проуча този въпрос по-внимателно, но бих се заклел, че част от това, което прочете току-що, описва измерване без взаимодействие.
— И аз си помислих същото — съгласи се Келси.
— Съжалявам, че трябва да съм глупакът в стаята — подхвърли Нолън, като скръсти ръце на гърдите си, — но какво в това писмо ви шокира толкова?
— Ако Келси и аз правилно сме разбрали написаното, Волф е работил върху квантова оптика.