Выбрать главу

— Защо? Защо правите това? — изкрещя Волф, пръски от мръсен сняг и кал излитаха от устните му. — Пуснете ме!

Жертвата се бореше да се измъкне от хватката, но нападателят имаше предимството на младостта и силата.

— Вие сте Йохан Волф. От 1939 до 1945 година сте бил изследовател към Райхсфоршунгсрат. Работата ви е била да създадете по-ефикасни начини за убиване на хора. — Мъжът говореше отсечено, всяка дума носеше тежестта на присъда. — Под вашия надзор над две хиляди мъже, жени и деца са загубили живота си като обекти на експерименти и са били подложени на робски труд. Нокмим, отмъстителите за вашите жертви, ви намират виновен за престъпления срещу човечеството и ви осъждат на смърт.

— Лъжи! Не съм помагал на нацистите! Аз съм учен. Не съм убивал никого! — заяви Волф, като напразно се опитваше да види лицето на обвинителя си.

Мъжът премести тежестта си и изтика Волф още по-дълбоко в кишата. Със свободната си ръка издърпа от ножницата прикрепена към бедрото му, нож с назъбено острие, и го заби отстрани във врата на германеца. Неръждаемата стомана преряза сънната артерия, няколко мускула и югуларната вена. Волф припадна, когато кръвното налягане в мозъка му, временно увеличено от притока на адреналин, падна внезапно. Наточеното острие мина безпроблемно през гърлото и почти обезглави физика. Въздухът изхвръкна от дробовете с бълбукащ звук и се смеси с парата, която вече се надигаше от разливащата се локва кръв. Напрежението в тялото на Волф изчезна, докато той бавно преминаваше от безсъзнанието към смъртта.

Убиецът бързо завлече трупа към далечния край на изкопа и го остави в частично зарития сервизен тунел в основата на срутения комин. После взе куфарчето на учения и го постави при трупа.

Докато снежната буря набираше сила, той отвори сака си и извади малка лопатка. Ловко разтвори разгъваемата глава на лопатата и завъртя свързващата част, докато резбата изщрака. Бързо и безшумно, докато студеният вятър виеше над него, убиецът зари Волф в тунела и заличи всички следи от убийството. След не повече от седмица, поне така твърдяха работниците, цялото място наоколо щеше да бъде запълнено и изравнено с околната морава.

— Отмъщението беше изпълнено — каза младият мъж тихо, като наблюдаваше как снегът започва да покрива гроба на военнопрестъпника Йохан Волф. — Нека Бог се смили над твоята душа — и над моята!

1.

5 юни, в наши дни

Ан Арбър, Мичиган

Нолън Килкъни натисна газта на високопроходимия черен „Мерцедес“ ML320 и рязко зави към Хурон Парк. Жълтият светофар се смени с червен, докато минаваше под него.

На седалката до шофьора Келси Нютън свали хавлиената кърпа от главата си и започна да сресва дългата си до раменете руса коса. Все още влажните кичури се слепваха и капки вода се разпръскваха от четката с всяко движение на китката й.

— Внимавай — каза Нолън, когато няколко капки кацнаха на лицето му.

— Искаш да съм красива, нали? — попита Келси с все още скрито зад воал от коса лице.

— Ти винаги си красива.

— Добре, благодаря ти, но нищо не става просто така, от само себе си, нали се сещаш.

Келси прибра четката в чантата и бързо уви косата си на кок. После извади мобилния си телефон и започна да набира някакъв номер.

Скоростомерът на колата премина петдесет, докато минаваха край големия сиво-бял знак, който известяваше влизането им на територията на северния кампус на Мичиганския университет. Малък пътен знак отбелязваше ограничение на скоростта.

— Ще пристигнем след няколко минути — заяви Келси убедително на някого, докато Нолън ускоряваше по виещия се път, който водеше до Мичиганския консорциум по приложни изследвания.

Келси прибра телефона в чантата. Отпред, сгушена сред дърветата наоколо, се издигаше огромна лента от стъкло и неръждаема стомана — такава представа извикваха извитите очертания на сградата на консорциума. Ултрамодерната постройка беше физическо въплъщение на идеята, която бащата на Нолън беше издигнал като цел на кариерата си в международните финанси: че трябва да бъде построен мост между най-новите университетски изследователски лаборатории в света и бизнеса, който захранваше националната икономика. За по-малко от три години мостът на Шон Килкъни беше привлякъл стабилно нарастващ поток от ценни технологии откъм университетските изследователски лаборатории от цял свят и също толкова внушителен поток от пари, който усвояваха университетите.