„Аз съм в клетка“ — помисли си панически.
Опита се да приседне, но краката и ръцете му бяха завързани. Нечий юмрук го удари в корема и изкара въздуха му, докато падаше назад.
— Буден е — обяви някакъв глас.
— Добре. Махнете това нещо от очите му.
Гък усети пръста по материята, допряна до очите му, после рязко дръпване изви главата му нагоре, докато лепенката откъсваше вежди и мигли. Той примигна няколко пъти, докато сълзите не напълниха очите му, колкото от страх, толкова и от раздразването, което солената кръв причиняваше.
Постепенно зрението му се проясни и погледът му попадна на покрития с бели плочки таван. Стаята беше топла и имаше стерилен вид, като в болница. Гък чу стъпки. После мъж с дебело месесто лице и пригладена черна коса облегна ръката си на ръба на клетката и погледна към Гък.
— Валтер, знаеш ли кой съм аз?
— Да, Пьотр Воронин.
Воронин се усмихна.
— Много добре. Сега стигаме до по-трудния въпрос. Какво, по дяволите, стана с товарния контейнер, който изпратих до Москва?
— Не знам за какво говорите! Аз не съм…
Воронин стовари юмрука си в лицето на Гък и разби долната му устна.
— Не ме лъжи, Валтер. Знам как стават нещата на „О’Хеър“ — получавам процент. Вчера международен товарен въздушен полет единайсет двадесет и осем е излетял от Чикаго за Москва. Имам разписка, която потвърждава, че контейнерът, собственост на мой познат, е качен на борда. Когато самолетът е стигнал в Москва, товарът не е бил на борда. Как е възможно това?
— Не знам…
Още един юмрук се заби в лицето на Гък. Кръвта рукна от носа и разбитата му устна. Едното му око беше почти затворено от подуването.
— Извинявам се — каза Воронин, докато избърсваше кръвта от кокалчетата си. — Сигурно не успявам да обясня какво имам предвид. Ако не ми кажеш каквото искам да знам, ще те убия. Ще бъде бавно и особено мъчително. Сега разбираш ли ме? Просто кимни за „да“ или „не“.
Гък кимна утвърдително.
— Чудесно. Къде е товарът ми?
— В Москва — произнесе Гък на пресекулки.
— Ах, ти, малко копеле! — Воронин замахна за пореден удар.
— Не, не! — примоли се Гък. — В Москва е, кълна се. Беше на самолета.
Воронин спря юмрука си, дебелите му кокалчета застинаха на сантиметри от смазаното лице на мъжа.
— Как?
— Промених документацията, за да изглежда, че контейнерът не е на борда.
— Но е бил натоварен на самолета?
— Да, стигнал е до Москва — отговори Гък отзивчиво.
— Защо го направи?
— Не мислех, че някой ще забележи. Бяха само някакви мебели, компютър и стерео. Имаше застраховка, затова предположих, че собственикът ще предпочете да си прибере парите.
— Ако си смятал да откраднеш моята собственост, защо я изпрати в Москва?
— Не знаех, че е твоя. Господи, трябва да ми повярваш! — примоли се Гък. — Изглеждаше като нещо, което няма да липсва на никого. Имам братовчед в Москва, който ще се жени скоро. Изпратих му го като сватбен подарък. Нали се сещаш, за освежаване на домашния уют.
— Как го е взел братовчед ти, ако митническите служби в Москва казват, че не е пристигнал?
— Работи като товарач на „Шереметиево“.
Воронин видя, че всички парчета пасват на мястото си. Беше се оказал прекалено хитър в опаковането на откраднатата собственост на Орлов, правейки я толкова невинна, че този долен термит Гък я беше откраднал, без да се замисли.
— Името на братовчед ти?
— Конрад. Конрад Гък — измърмори мъжът.
Воронин измъкна телефон от джоба на палтото си и избра един от запаметените номера.
— Добро утро! Имам информацията, която Орлов искаше. Пратката е пристигнала в Москва, но е била открадната от товарителен работник на име Конрад Гък. При мен е братовчед му, който твърди, че лично е отговорен за подменените документи и е способствал за изчезването на собствеността на Орлов. Мебелите е трябвало да бъдат сватбен подарък.
Воронин млъкна за няколко минути, докато слушаше човека от другата страна.
— Да — отговори той. — Ще се погрижа.
Прибра малкия телефон в джоба си и погледна надолу към Гък.
— Валтер, толкова се радвам, че проведохме този разговор, но сега трябва да вървя. Не се притеснявай, оставям те в добри ръце.
Воронин отстъпи назад. От другата страна се появи мъж; той се усмихна, а после спусна капака, закрепен с панти над горния край на сандъка. Гък отново потъна в мрака, а сандъкът бързо започна да се тресе от ударите на чук, набиващ гвоздеи.