Устните на Авакум се свиха в малко „о“, но тя не издаде нито звук. Извинение от академията за това, че бяха погубили толкова години от живота й, беше нещо нечувано. Все едно слънцето да изгрява от запад!
— Може би ви е известно, че академията участва в редица нови начинания, повечето с комерсиална насоченост. Русия има нужда от напълно продуктивна индустрия, ако се надява да оцелее. Това е и причината, поради която активно търсим изследователски проекти — академията трябва да създаде собствен приход, или я заплашва финансова разруха. — Зошченко се вгледа право в сините очи на Авакум. — Кога ви е било платено за последен път?
— В края на миналата година.
— Тогава вие на собствен гръб разбирате ситуацията, в която се намира академията. Нещата не могат да продължават по този начин. Има компания, руска фирма, която поиска научна подкрепа от академията. Свързана е със съвместен проект с група американци, която вече се е разпаднала. Фирмата възнамерява да продължи изследванията и да произведе продаваем продукт.
— Какъв вид продукт? — попита Авакум.
— Свързано е с производството на енергия. Съжалявам, но не мога да кажа много повече от това, освен да отбележа, че и фирмата, и академията вярват, че вие сте най-квалифицираният кандидат за този проект. Според договорените споразумения фирмата ще плати такса на академията и директно ще осигурява заплатата ви. Доколкото разбирам, ще е в твърда валута.
Очите на Авакум се разшириха при перспективата не само да получава заплата, но и да й се плаща във валута, чиято стойност няма да се изпарява като тази на рублите.
— Фирмата държи да ви премести в Москва — продължи Зошченко, — където за вашата работа ще бъде оборудвана частна лаборатория. Ще бъдете настанена в хубава сграда на Тверская улица, недалеч от Болшой театър.
— Откъде знаете, че тази компания може да направи това, което иска? — зачуди се Авакум, страхувайки се, че всичко е твърде хубаво, за да бъде истина.
— Мога да ви уверя, че тази фирма е уважавана и добре финансирана. Има сделки по цял свят, а основателят й е доверено лице на президента. Вече е открита сметка с приблизително един милион щатски долара за финансирането на този проект. Като допълнителен стимул за вас, ако в резултат на вашата работа бъде произведен продаваем продукт, вие ще получите дял от собствеността на компанията. Това е възможност да създадете нещо полезно за себе си и за страната си. Честно казано, далеч по-важно е от нещата, с които се занимавате тук.
На Авакум й се зави свят. Беше мечтала да избяга от това място, да се завърне към цивилизацията, но никога не си беше представяла подобна възможност. Светът се беше променил толкова много за последните десет години. Икономиката беше изместила идеологията, а стоките за потребление бяха по-важни от оръжията.
— Не знам какво да кажа. Разбира се, че приемам.
Зошченко се усмихна.
— Чудесно. Мисля, че ще прецените новия си пост като много приятен. Ще уредя вие и вашите вещи да бъдете закарани в Москва. Направете каквито подготвителни работи смятате за необходимо, за да прехвърлите сегашната си работа на този, който ще ви замести.
Зошченко протегна ръка над бюрото, Лара Авакум я стисна топло.
— Не мога да ви благодаря достатъчно — каза Авакум почти през сълзи. — Това надминава всичко, за което съм мечтала.
— Лара — каза Зошченко с усмивка, — това вече не е онази Русия, в която си родена.
19.
10 юли
Екатеринбург, Русия
Когато беше напуснала Москва, преди цял един живот, Авакум беше пропътувала на изток с претъпкан древен влак на Транссибирската железница. За завръщането й я чакаше корпоративен самолет, който щеше да я отведе от „Свердловск 23“ към свободата. Докато вървеше към него, тя видя логото на ВИО „Финпром“ — златен двуглав орел върху царствен син фон, изрисувано върху триъгълната опашка на самолета.
— Добре дошла на борда, доктор Авакум! — поздрави я униформеният пилот, докато тя пристъпваше в луксозната кабина на самолета с издължен игловиден нос.
Вътре Зошченко говореше с внушително изглеждащ мъж. И двамата станаха при приближаването й.
— Лара, хубаво е да те видя отново. Искам да те представя на твоя работодател Виктор Иванович Орлов.
Орлов обхвана протегната ръка на Авакум с двете си длани; стискането беше силно, но нежно.