— Бих искала да видя това — каза Авакум скептично.
— И ще го видите — обеща Орлов.
— Разбирам твоя скептицизъм, Лара — продължи Зошченко. — И аз някога го споделях. Всъщност това е и една от причините ти да бъдеш избрана да продължиш тази линия на изследването. Екипът, който откри този феномен, така и не успя да обясни как точно работи, което е съществено при осигуряването на колкото се може по-широкообхватен патент за технологично приложение. Трябва да разберем защо устройството прави това, което прави.
— Вие повдигнахте друг интересен въпрос — намеси се Орлов. — Като стана дума за патенти… Моите бивши партньори казаха, че вече не се интересуват от продължението на проекта. И двете страни прекъснаха връзките си с идентични копия от резултатите от изследванията. Макар и засега да нямам доказателства, вярвам, че те също ще се опитат да продължат работата върху проекта. Ако се окаже така, значи се състезаваме, а победителят ще контролира технология, струваща милиарди долари.
Авакум редовно размишляваше над загадките на вселената и проникваше в дълбочините на субатомните структури, които бяха толкова малки, че тяхното съществуване можеше да се потвърди само косвено. Сега тя осъзна, че не може да обозре икономическия залог, който беше свързан с този проект. Ако успееше, дори и малък дял от толкова огромно начинание щеше да струва повече, отколкото последните двадесет поколения от рода й бяха спечелили през целия си живот.
Орлов погледна Зошченко, която се усмихна доволно, докато изчакваше Авакум да се окопити. Едно десетилетие в обеднено научно блато бяха превърнали Лара Авакум в идеалния кандидат за работата. Тя имаше и уменията и което беше по-важното — мотивацията да успее.
— Искате ли да видите къде ще работите?
— Да.
Орлов отвори куфарчето си и извади снимка на голяма обикновена индустриална сграда. Флаг с логото на конгломерата се вееше от прът, закрепен върху парапета. Под флага големи черни букви изписваха името ВИО ФИНПРОМ.
— Признавам, че не е най-елегантната сграда, която притежавам, но оборудването е обновено, а сигурността е отлична, строена е по времето на Сталин; Гипромез е създавал металургични съоръжения по тези места. Намира се на Проспекта на мира, на около половин час от центъра на Москва. Вашият апартамент е на няколко спирки с метрото оттам, но сме ви осигурили и лична кола — „Сааб“.
Авакум се взираше във фотографията, но вместо нея виждаше новия си живот. Тя беше тук и летеше над европейската част на Русия със свръхзвуков самолет. Очакваха я добре платена работа, апартамент, нова кола и културата на Москва.
— Благодаря ви — прошепна тя, като едва успя да изговори думите. Имаше, чувството, че животът й току-що е бил спасен.
20.
11 юли
Ан Арбър, Мичиган
Слънцето напичаше кабината на земекопната машина Е120В на Бъд Веспър. Дори при отворени прозорци температурата в кабината беше с поне пет градуса по-висока от оповестените 35 от симпатичната метеороложка в местните новини.
Предишния ден деканът на факултета по физика на Мичиганския университет и още няколко изтъкнати личности бяха застанали на подравнената ливада зад Западното инженерно крило и „Рандал“. Носеха безукорно бели предпазни каски и всеки беше въоръжен с надписана бронзова лопата. Оповестиха началото с голяма церемония и всеки изкопа една лопата пръст, за да отбележат изграждането на модерната пристройка, която щеше да свърже в едно двете стари сгради.
Днес стоманената челюст, закрепена за края на хидравличната ръка на машината „Кат“, при всяко съприкосновение със земята отхапваше тридесет пъти повече пръст, отколкото онези церемониални лопати. След като изрина няколко тона пръст и глина, Веспър повика наблюдаващия Даръл Джоунс да провери дълбочината на изкопа.
Джоунс даде знак, че са достигнали желаната дълбочина, така че Веспър започна да копае следващата секция.
След петнадесет минути копаене Джоунс се появи с измервателен уред — двуметрова метална линия с разделения до милиметър. За пръта беше закачен електронен предавател, който издаваше пронизителен звук, когато се сблъскваше с осцилиращия лазер на теодолита. Джоунс задържа пръта вертикално. Лазерната линия беше само на няколко сантиметра от предавателя.