— Това е шибан комин! — изръмжа Веспър.
Като клатеше отвратено глава, той вдигна телефона и набра Мъроу.
— Здрасти, Фред, Бъд е. Как изглежда фондът за извънредни ситуации?
— Какво има този път? — Гласът на Мъроу оставяше впечатлението, че има нужда от няколко аспирина.
— Нищо особено, просто гадни основи на комин, който е бил срутен през четиридесет и осма.
— Колко е зле?
— Архитектът иска да сложи носеща колона точно върху проклетото нещо. Изглежда има отходен тунел от едната страна. Вероятно е кух, така че няма да поеме тежестта и всичко ще се срути.
— Добре, Бъд, но не ме притискай. С тези темпове парите за извънредни ситуации ще се изпарят още преди да положим основите.
— Ще бъда внимателен. До скоро, Фред.
Веспър прибра телефона и се върна към последното разкритие.
— Каква е историята, Бъд? — попита Джоунс.
— Някога е имало проклет шибан комин точно тук. — Веспър посочи пръстена от разбити тухли. После направи десетина крачки на запад. — Коминът е бил свързан с котелното, което е било ей там. Когато са махали комина, са срутили дървото, но са оставили коренището. Говорих с Мъроу и той даде разрешение да го разровим.
— Тогава да копаем.
Веспър се качи в кабината на багера си и внимателно започна да разчиства ръбовете на основата на комина. Отне му почти два часа, за да я оголи напълно. Сетне разшири изкопа, който беше направил от срещуположната страна на предполагаемия сервизен тунел.
Когато блъсна с металната челюст по тухлите, през мазилката пробяга пукнатина, а след още два удара цепнатината се разшири и се спусна до долу. Тогава Веспър впи зъбците в горната част на цилиндъра и дръпна надолу, като разкъса иззиданата обшивка. Счупени тухли се разлетяха от разбитата конструкция сред облак от прах и древна пепел.
Джоунс даде сигнал на Веспър да изчака, докато огледа обстановката — с досегашния им късмет той се тревожеше какво може да открият. Включи фенерчето си и го насочи към тунела. Прахът все още се вихреше, но постепенно се слягаше.
— Няма топлопроводи, няма кабели — промърмори Джоунс. — Нищо, освен натрошени тухли върху…
Джоунс изпусна фенерчето си и изскочи обратно през затъмнения изход с ругатни.
Веспър се наведе от багера:
— Какво видя?
— Пресвета Дево Марийо! Направо не мога да повярвам, мамка му! Работя в шибано гробище. Нямам нужда от тази гадост, наистина нямам нужда.
Джоунс обикаляше в кръг. Веспър можеше да види паниката в очите му. Той скочи от машината и изтича към тунела.
— Даръл, добре ли си, човече?
— Нали каза, че всички трупове са махнати! Каза, че няма да намерим повече! По дяволите, ти ми обеща, Бъд!
— Заклевам се, човече, мислех, че са всички.
— Знаеш как се чувствам от тези гадости. — Джоунс постепенно възвръщаше самообладанието си, макар че сърцето все още се опитваше да изскочи от гърдите му.
Веспър кимна, после се обърна, за да разгледа последното откритие. Наведе се и хвърли поглед в мрачния тунел. Видя фенерчето на Джоунс върху купчина изпотрошени тухли, вдигна го, завъртя регулатора, за да получи широк лъч, и насочи светлината надолу към тъмното пространство.
На около два метра пред себе си видя тяло, проснато върху пода на тунела. Напълно облечен труп на мъж изглеждаше сякаш е бил захвърлен като парцалена кукла, ръцете и краката бяха извити под неестествен ъгъл. До него лежаха покрито с прах куфарче и смачкана шапка.
„Не знам защо — помисли си Веспър, — но ми се струва, че не медицинското училище е сложило този мъж тук.“
22.
18 юли
Декстър, Мичиган
— Домът на Килкъни — каза Одри, като вдигна телефона.
— Госпожо, обажда се детектив Брайън Пташник от полицейското управление на Ан Арбър. Може ли да говоря с Мартин Килкъни?
— Не е тук. Отиде по задачи заедно с внука ми. Аз съм съпругата му Одри. Мога ли да ви помогна с нещо, детектив?
— Опасявам се, че не, госпожо Килкъни. Просто трябва да говорим със съпруга ви. Ще му кажете ли да ми се обади, когато се върне?
— Разбира се, ако искате мога да позвъня на мобилния телефон на внука ми.
— Ще ви бъда много задължен, госпожо.
Когато Нолън и дядо му излязоха от „Декстър Мил“ с покупки, телефонът в калъф на колана на младия мъж завибрира. Той остави голямата торба с кучешка храна на земята и се обади.