— В пълен застой е. Освен показанията на Сандстром, Килкъни и Нютън, полицията няма следи, върху които да работи.
— Добре, продължавай да наблюдаваш ситуацията, но от безопасно разстояние. По всяка вероятност всичко ще отшуми постепенно.
Орлов се обърна към Зошченко, която седеше мълчаливо на канапето и отпиваше чай.
— Как вървят нещата в изследователското ни подразделение, Оксана?
— Има доста материали, които трябва да се прегледат, но Лара Авакум напредва отлично. Има почти интуитивно разбиране за концептуалните аспекти на проекта. Очаквам до края на месеца да е готова да започне експерименталната работа. Напълно се е отдала на проекта и е много ентусиазирана.
— Реших, че може да й допадне предложението ни; десет години в Сибир променят нагласата на всеки човек. — Орлов отпи от чая си и се наслади на вкуса на вносния сорт. — Има ли още нещо, което трябва да обсъдим?
— Само един въпрос, господине — отговори Лесков. — Наблюдението разкри нещо необичайно. На няколко пъти Нютън е била чувана да чете писма на Сандстром. След анализа на тези разговори смятам, че тези писма са били писани до колегата на Сандстром Рафаел Парамо преди много години. В един от записите Сандстром изразява изумление, че авторът е имал по-добро разбиране за квантовата физика преди петдесет години, отколкото някой има сега.
— Имате ли копие от тези записи? — попита Зошченко.
Лесков отвори кожено куфарче и й подаде една папка.
— Предположих, че ще искате да ги видите. Нютън чете по едно или две писма при всяко посещение, а през останалото време обсъждат прочетеното. И двамата са много развълнувани от материала. Не знам колко писма има, но ги получаваме едно по едно.
— Това е много интересно — промълви Зошченко, докато преглеждаше първото писмо.
— Ще обясниш ли, Оксана?
— Разбира се, Виктор Иванович. Ако по първото писмо, което чета, може да се съди за останалите, съгласна съм със заключението на Сандстром, че авторът е много надарен учен. Пише за физиката като поет. Признавам си, че разбирането ми за недетерминистичната природа на квантовата механика е в най-добрия случай повърхностно, но дори аз мога да видя как мъглата се повдига, докато чета думите му. Мисленето на този човек е устремено. Фокусирано е като лазер. Никога не съм чела нещо подобно — иначе със сигурност щях да го запомня. Кой е авторът?
— Физик на име Йохан Волф — информира ги Лесков.
— Никога не съм чувала за него — озадачено призна Зошченко.
— Никой не е чувал. Килкъни и Нютън търсеха записи за работата на Волф и очевидно не са намерили нищо. Сандстром е убеден, че изследванията на този учен могат да донесат ключа, който да разбули мистерията зад откритието му.
— Как може такъв брилянтен ум да остане незабелязан?! — не можеше да проумее Зошченко.
— Тук става интересно. Преди няколко дни Келси и Нолън се отказаха от търсенето на Волф.
— Защо? — озадачи се Орлов.
— Отначало не бяхме сигурни, но след това научихме, че Волф е изчезнал през декември четиридесет и осма и оттогава нищо не е известно за него. Според университетските записи той е бил сравнително млад мъж — в края на двайсетте — когато е изчезнал. Интересът към Волф беше разпален преди няколко дни, когато тялото му беше намерено близо до сградата, в която е работил в университета.
Зошченко кимна замислено.
— Това обяснява защо никога не е публикувал работата си.
— Волф е бил убит — продължи Лесков. — Някой почти е отрязал главата му. Прехванахме конферентен разговор вчера между Килкъни, Сандстром и Нютън, в който Килкъни обясни това на останалите.
— Какво знаем за този Волф? — поинтересува се Орлов.
— Според статия във вестника Волф е бил от Дрезден и е учил физика в Берлин. По време на войната е работил с физик на име Хайзенберг.
— Вернер Хайзенберг? — промърмори Зошченко, впечатлена от името. — Спечелил е Нобелова награда за създаването на квантовата механика и за известния принцип на неопределеността, носещ неговото име. В пантеона на великите физици теоретици Хайзенберг е титан. Главнята причина американците да вложат толкова време и средства, за да създадат атомната бомба по време на войната, е, че Хайзенберг е работил за немците. Всеки физик по света е смятал, че ако някой може успешно да построи такова оръжие, това е Хайзенберг.
— Значи Волф е бил откърмен от великия Хайзенберг — продължи Лесков, объркан от кратката лекция на Зошченко. — След войната е заминал за Америка и е започнал работа като преподавател в университета. Две години по-късно е бил убит.