— Това ли е всичко?
Лесков погледна бележките си.
— Има още нещо. Причината за подновения интерес е не толкова тялото, колкото вещите, които са били намерени с него. В прехванат телефонен разговор Килкъни споменава, че куфарчето на Волф съдържа шест тетрадки и едно писмо. С тетрадките имало проблем, който Килкъни не обясни подробно.
— Ако са били погребани заедно с Волф — каза Зошченко, — вероятно са в доста плачевно състояние.
— Може би, но нашите конкуренти смятат, че са от голяма важност.
— Значи така трябва да направим и ние. Добра работа, Дмитрий. Продължавай по следата с тетрадките; ако е необходимо, ще ги придобием. Оксана, искам да направиш малко проучване за Йохан Волф. Мисля, че Червената армия е конфискувала повечето научни архиви на Третия райх. Виж какво можеш да изнамериш оттам. Предлагам да се срещнем в петък, за да обсъдим ситуацията по-подробно.
25.
19 юли
Лангли, Вирджиния
Барт Купър пристигна в разузнавателния център „Джордж Буш“ — централата на ЦРУ — малко след десет часа, след като успешно избегна сутрешните задръствания. Да разполага с времето си както намери за добре беше едно от предимствата, на които се радваше като консултант на Управлението — последната от солидната поредица титли, които беше придобил в дългата си разузнавателна кариера, започнала с постъпването му като оперативен агент в службата за стратегически операции по време на Втората световна война. Беше се издигал, докато организацията се разрастваше, и беше участвал в предните редици на американците в Студената война. Беше преживял скандали, различни програми за съкращение и управленски грешки от страна на Конгреса. А сега беше избегнал пенсионирането в качеството си на съветник на директора на централното разузнаване. На солидните си седемдесет и седем години той служеше като почетен съветник на Джаксън Барнет, сегашния директор на централното разузнаване, който ценеше Купър заради широкия му поглед.
След като паркира на същото място, което му беше зачислено още през шестдесетте години, Купър мина през проверката за сигурността, влезе в главната сграда и взе асансьора за изпълнителното ниво. Мястото беше изпълнено с обичайната шумотевица, докато информацията от цял свят беше събирана, пресявана, анализирана, обработвана, смилана и евентуално изплювана към избраните официални служители, които да решат какво означава. Някои неща не се променяха.
— Добро утро, Барт! — поздрави Сали Кърш, секретарката на Джаксън Барнет, когато Купър отиде да си вземе чаша кафе.
— Здравей, Сали! Как са нещата в Далечния изток днес?
— Не по-добре от вчера, а Африка отново се нажежава.
Купър въздъхна при мисълта за насилствената смяна на правителството в някоя страна под Сахара, което щеше да отключи нова вълна от междуплеменен геноцид.
— Има моменти, в които си мечтая за старите времена, когато просто щяхме да изпратим екип и да им видим сметката.
— Шегуваш се, нали?
Купър само се усмихна и си тръгна с чашата черно кафе.
В кабинета си той остави чашата на бюрото и сложи сакото си на закачалка. Кутията на бюрото му съдържаше папките, които Барнет му бе наредил да разгледа внимателно. Повечето от тях се отнасяха за оперативни идеи — силната страна на Купър — докато останалите бяха смесица от анализи, които някой някъде искаше с по-опитно око да се огледат критично. Вече извън челните редици, Купър беше благодарен, че Барнет цени проникновението му достатъчно, за да му разреши някакво участие в играта. Той беше последният от старата гвардия, хладнокръвен воин, чиято служба стигаше назад до дните на Дивия Бил Донован и Алън Дълес.
Седна и премести мишката на бюрото си, за да събуди компютъра от електронния му сън. Черният екран просветна и логото на ЦРУ изплува на светлосин фон. Малко прозорче в долната част на екрана очакваше паролата му. Купър натисна тринадесет клавиша и накрая ENTER.
— Охайо гозамасу, Купър-сан — обяви компютърът с глас, който напомняше много за актьора Тоширо Мифуне.
— Охайо, компютър-сан — отговори човекът.
Всеки ден компютърът поздравяваше Купър на езика на някоя от страните, в които беше действал като оперативен агент, и никога не използваше едно и също приветствие два пъти в един месец.