Купър активира календара си и видя, че има среща с отговорния за операциите директор в един и тридесет. После провери електронната си поща: няколко общи обявления, отговор от Барнет във връзка с китайско-корейската ситуация и инфо от централния компютър във връзка с посочен файл.
— Не си спомням да съм давал заявка за търсене — зачуди се Купър, докато отваряше последното съобщение.
До: Купър, Бартоломю
От: Мрежата на Центъра на ЦРУ
„Търсенето по ключова дума за файл OSS-17932 е открило 1 съвпадение за ключовите думи: Волф, Йохан“
Частта OSS4 в номера на файла го идентифицираше като нещо, датиращо към Втората световна война, част от наследството на службата за стратегически операции. Купър беше последният ветеран от тази служба, който все още работеше в Управлението. Когато беше разпределен в Германия непосредствено след войната, го натовариха с издирването на нацисти сред бежанците, които се опитваха да емигрират в САЩ.
Съобщението съдържаше само ред от син подчертан текст. Купър кликна върху линка и компютърът зареди статия от дневното електронно издание на „Ан Арбър Нюз“.
„Останките, изкопани в понеделник от строителната площадка на Диагонала на Мичиганския университет, са положително идентифицирани като тялото на Йохан Волф. Волф е бил асистент-професор по физика в университета от 1946 до изчезването му на 10 декември 1948. Роден е в Дрезден, Германия, защитил е докторат по физика в института «Кайзер Вилхелм» в Берлин и е работил с изтъкнатия физик Вернер Хайзенберг.
Детектив Брайън Пташник от полицията в Ан Арбър потвърди, че смъртта на Волф се разследва като убийство. Никакви допълнителни подробности, свързани с разследването, не са обявени.
Откриването на тялото на Волф следва зловещото разкритие на запазените трупове от 1800 г. при същия строеж миналата седмица. Десетина направени на ръка надгробни плочи с имената Амелия Ерхарт, Джими Хофа и Елвис Пресли са се появили на Диагонала, защото студенти са превърнали ливадата на кампуса във фалшиво гробище.“
Купър разпечата статията и затвори прозореца на екрана. След като препрочете статията за трети път, се вгледа в списъка с телефони, окачен на стената, и набра необходимия.
— Отдел „Разследвания“, говори Кони — обади се дрезгав женски глас.
— Добро утро, Кони. Обажда се Барт.
— Барт Купър? — В гласа й прозвуча изненада. — Мина доста време. Грижат ли се добре за теб там горе?
— Както винаги, с голямото уважение заради дългогодишната служба.
— Звучи точно като това, което получаваме тук — каза Кони през смях. — Какво мога да направя за теб?
— Трябва ми едно разследване за стар случай.
— Колко стар?
— Отпреди твоето време.
— Заявка за нещо подобно не е разследване, а археология.
— Знам — отвърна той и се засмя. — Но моля те, намери ми всичко, което можеш, за Йохан Волф. Бил е немски физик, работил е върху проекта на нацистите за атомна бомба по време на войната.
— Каква е историята?
— Току-що са открили тялото му в Мичиган, петдесет години след като е изчезнал. Прилича на убийство.
— Убит немски физик, колко интригуващо!
— Така е. Виж какво можеш да изкопаеш. Пълният пакет: немско разузнаване, имиграция. Всичко. Можеш да започнеш с досие едно седем девет три две. Също така виж дали можеш да получиш нещо от приятелите ни на Лубянка5 — те държат повечето от архивите на Гестапо от Берлин.
— Ще видя какво мога да направя. Колко спешно е?
— Не, просто искам да задоволя любопитството си. Виждаш ли, Йохан Волф беше един от немските учени, които лично проучих след войната — написах досието, за което ти казах току-що. Според данните, които успях да намеря навремето, му дадох разрешение да имигрира в САЩ. Но имам няколко съмнения за него, от които бих искал да се освободя.
26.
20 юли
Ан Арбър, Мичиган
Килкъни прокара картата си през четеца на електронната ключалка на вратата към компютърния център на Мичиганския консорциум по приложни изследвания. Червената светлина се смени със зелена, съпроводена от силно избръмчаване и изключване на електромагнитите, които държаха вратата затворена.
Вътре Бил Гринели, по прякор Грин, се изправи иззад отрупаната с апаратура маса, която беше сърцето на компютърната мрежа на консорциума, и се усмихна. Беше с няколко сантиметра по-нисък от Нолън и носеше черна тениска, удобни дънки и сандали „Биркенсток“. Дългата му до раменете кафеникавосива коса беше хваната на опашка, а лицето му беше украсено от козя брадичка, която подчертаваше заразителната му усмивка. Грин беше въплъщение на свободолюбив палавник и татуировката на митологичния Пан, яхнал полумесеца, откъдето разпръскваше вълшебен прах, която украсяваше лявата му предмишница, само подчертаваше това излъчване.
4
Office of Strategic Services — стратегическо външно разузнаване на САЩ по време на Втората световна война, предшественик на ЦРУ. — Б.ред.
5
Площадът, където се намира сградата на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), наследник на КГБ. — Б.ред.