— Избрах нещо, което реших, че ще си спомниш: две девет нула две осем.
Грин се обърна и се усмихна:
— Надморската височина на връх Еверест във футове. Трогнат съм. Не си забравил страстта ми към планинското катерене.
Грин въведе паролата и получи достъп до файла. Папката „Волф“ се раздели на шест подпапки — от VOL1 до VOL6.
— Отвори първата. В другите едва ли има нещо на този етап.
VOL1 съдържаше файлове с изображения. Всеки от тях бе кръстен с номера на страницата, чийто дигитален запис представляваше — от 001 до 016.
— Избери страница едно.
Мониторът се запълни от сканирания образ на първата страница от най-старата тетрадка на Волф.
— Какво гледам?
— Това е първи том, страница първа от кодекса на Волф.
— На какъв език е написаното? — каза Грин.
— На нито един от познатите. Увеличи малко от текста.
Грин избра част от текста от горния ляв ъгъл на страницата. Образът показваше знаците по-тъмни, като подчертаваше резките уверени линии.
— Това прилича ли ти на някакъв код, който си виждал?
— Определено не е обикновено заменяне на букви, това е сигурно. Няма определен ред, но предполагам, че е сериозно кодиране. Основният език английски ли е?
— Не знам. Волф е роден в Германия и е говорил няколко европейски езика, освен английски. Бил е в Щатите само през последните две години от живота си.
— Може би е Енигма.
— Енигма?
— Да, кодът, използван от немците през Втората световна война.
— Възможно е.
— Не са открили кодираща машина с тези тетрадки, нали? Би изглеждала като пишеща машина в дървена кутия.
— Не, но провери файла с име „Корица“.
Грин отвори файла.
— Еха, това е доста сериозна висша математика, приятелю.
— Определено е извън моята компетенция — призна си Нолън. — Намерих този алгоритъм в началото на всичките шест тетрадки. Предполагам, че това е шифърът, който Волф е използвал, за да кодира текста.
— Не си намирал ключ за това някъде, нали?
— Не.
— Жалко. Е, мога да заредя това в Стан и Оли и да видя какво ще измъкнат. След като разбера как работи този алгоритъм, мога да използвам груба сила, за да го разбия.
27.
21 юли
Москва, Русия
— Оксана, откри ли нещо повече за Волф? — попита Орлов, докато сядаше на креслото срещу Зошченко и Лесков.
— Много малко, освен че успях да потвърдя някои моменти от миналото му. Бил е роден и е израснал в Дрезден, четвърто дете в семейство на инженери. Учил е в университета в Берлин и по време на войната е завършил докторската си дисертация под ръководството на Вернер Хайзенберг. Не успях да намеря копие на дисертацията. Предполагам, че се е загубила при падането на Берлин. Волф и няколко други физици избягали от Берлин, преди да пристигне Червената армия и се скрили в предградие, което е било окупирано от западните войски. Като млад учен е бил задържан само за кратко от Съюзниците и по-късно емигрирал в Америка. Според проверките на Гестапо Волф бил мълчалив, интровертен млад човек, преподавателите смятали, че има голям потенциал. Очевидно Хайзенберг е бил толкова впечатлен от своето младо протеже, че използвал влиянието си, за да измъкне Волф от служба в армията. Както Дмитрий докладва в сряда, Волф е живял незабележимо в Америка, докато не е бил убит.
— Нещо друго?
— Само интересна бележка. След войната няколко от немските учени, които са били освободени от Червената армия и са станали гости на държавата, са били разпитани относно проучванията на Германия за създаване на атомна бомба. Германците така и не започнали подобно начинание, защото Хайзенберг убедил Хитлер, че дори да е възможно да се построи такова устройство, изследванията и разработването му ще отвлекат милиарди германски марки встрани от военните операции и до времето на построяване на първата бомба войната ще е приключила.
— Това какво общо има с Волф? — обади се Лесков. — По това време той е бил просто лакей на Хайзенберг.
— Препоръките на Хайзенберг към райха са били основани на това, което той е смятал за неопровержими научни факти, проверени с изрядни сметки на ръка. — Тонът на Зошченко беше подигравателен и издаваше чувство на превъзходство. — Всичко е било в числата, а тези числа са били точно изведени от така наречения лакей на Хайзенберг — Волф.