Грин набра номера на Килкъни.
— Килкъни слуша.
— Йо, Килкъни. Грин е. Нещо лошо се случва в лабораторията, където държат тетрадките.
— Какво имаш предвид?
— Точно влизах, за да сваля последните страници, и изведнъж забелязах, че някой изтрива съдържанието на директорията „Волф“. Опитах се да изтегля каквото беше останало, но ми попречиха. Когато се обадих в лабораторията, за да разбера какво става, телефонната линия се побърка. После някой се опита да поеме контрол над машините ми.
— Всичко наред ли е?
— Да, Спайдър затръшна вратата, после се насочи към тях, но това е причината да мисля, че трябва да провериш лабораторията. Точно щях да прикова хакера, когато сървърът на лабораторията се изключи. Имам лошо предчувствие. Според мен някой се опитва да ни лиши от тетрадките. Близо ли си до Магистърската библиотека?
— С Келси сме до Западното инженерно крило. Ще идем да погледнем.
Нолън приключи разговора и откри Келси до близка сергия да говори с един от участниците в изложението.
— Ще трябва да се върнем по-късно. — Той обви с ръка раменете на Келси и я отведе встрани от сергията.
— Какво става? Кой ти се обади?
— Грин. Трябва да проверя лабораторията за реставрация, и то веднага. Изглежда някой иска тетрадките на Волф.
Придвижиха се колкото можаха по-бързо, като си проправяха път през тълпата, и минаха през арката на Западното инженерно крило към Диагонала. От дясната им страна се намираше оградената яма, в която беше намерен трупът на Волф. Те се затичаха, като побутваха и заобикаляха хората и скоро Магистърската библиотека „Харлан Хатчър“ се изправи пред тях.
Келси последва Нолън по гранитното стълбище. Полъх от студен въздух ги приветства, докато минаваха през вратите от бронз и стъкло в богато украсения вестибюл на сградата.
Като се движеха бързо, стигнаха далечния край и се насочиха към странична зала, където се намираха асансьорите и стълбите към мазето. Забелязаха, че един от старите асансьори се готви да се спусне, и се шмугнаха през затварящите се врати.
Малко по-късно излязоха от асансьора във фоайето на мазето, последвани от библиотекар с книги в ръце. Стъпките им отекнаха из каменните коридори.
— Зад ъгъла е — обясни Нолън и се затича към лабораторията за реставрация.
Видя, че коридорът е празен, което не беше необичайно през летните месеци и беше почти очаквано за сграда в близост с лудницата на фестивала. После забеляза, че температурата наоколо се покачва.
Даде знак на Келси да забави крачка и внимателно се приближи към лабораторията. Тъкмо се канеше да сложи ръка върху вратата, когато матираното стъкло изхвръкна от рамката си, запратено от вълна свръхнагрят газ. За малко да уцели Нолън, докато летеше към коридора в металната си рамка. Втора експлозия изтътна в лабораторията, докато контейнерите с избухливи вещества експлодираха от горещината.
— Да се махаме оттук! — извика Нолън.
33.
26 юли
Ан Арбър, Мичиган
Нолън и Келси се устремиха стремглаво към основния етаж, завиха към вестибюла и изскочиха през предните врати. Когато стигнаха началото на стълбището, Келси погледна към събралите се на Диагонала хора, които гледаха като омагьосани как библиотеката гори, и забеляза група мъже, които си проправяха път през тълпата. Един от мъжете в средата на групата хвърли бърз поглед към горящата сграда.
— Нолън, ето го! — извика Келси с глас, изпълнен с изненада и гняв. — Това е един от носачите.
Нолън светкавично погледна към мястото, посочено от Келси. Яките мускулести мъже изпъкваха сред тълпата като спортисти, които се разхождат сред своите фенове. Държаха се различно от повечето хора. Стойката и движенията им бяха резултат от сериозни тренировки.
— Открих ги, Келси. Приличат на шестчленен отряд в стегната формация. Права си за русия в средата. И онзи едрият пред него също беше там. Хайде.
Докато се спускаха към насъбралите се, Нолън потърси в паметта на телефона си и избра номер.
— Криминален отдел, детектив Пташник.
— Нолън Килкъни се обажда. Лабораторията за реставрация, в която се пазеха тетрадките на Йохан Волф, гори. Ако е имало някой вътре, вероятно е мъртъв. Аз съм на Диагонала и се насочвам към кръстовището на Стейт и Северния университет. На петдесетина метра пред мен има група от шестима мъже, които според мен са отговорни за пожара. Вероятно са бивши възпитаници на руските специални части. Двама от тях са търсени за убийство, грабеж и палеж в Индиана. Трябва да изпратите полицаи насам колкото се може по-скоро.