36.
26 юли
Ан Арбър, Мичиган
Минаваше девет и вечерта постепенно преминаваше в нощ, когато потокът от въпроси и отговори между Нолън и Келси и детектив Пташник най-накрая секна. След като бяха разпитани, полицейска кола от управлението на Ан Арбър ги закара до югоизточния ъгъл на Диагонала. Взеха си храна за вкъщи от любимия си китайски ресторант, после отидоха до старата къща на Келси, където беше паркирана колата на Нолън.
— Имаш ли нещо против да караш? — попита той и й даде ключовете си. — Трябва да проведа един разговор.
Остави торбата с кутиите на пода зад мястото до шофьора и извади палмтопа си от куфарчето си. Докато караха към Декстър, намери в джобния компютър номера на Кал Мосли и го набра.
— Мосли слуша.
— Кал, обажда се Нолън Килкъни.
— Какво мога да направя за теб?
— Руснаците днес удариха отново, този път в Ан Арбър. Четирима души са мъртви. Кал, това бяха същите хора, които нападнаха лабораторията на Сандстром в Саут Бенд.
След това Нолън накратко описа нападението.
— Значи са искали да вземат тези стари тетрадки? — попита Мосли.
— Да, определено. След като беше открито тялото на Волф, полицията не е споменавала нищо за тетрадките. Само шепа хора знаеха, че те съществуват и каква е потенциалната им стойност за проекта — аз вярвам на всеки един от тях. Най-доброто ми предположение е, че тези хора все още наблюдават Сандстром и вероятно подслушват стаята в болницата.
— Получили са информацията отнякъде — съгласи се Мосли. — Накарай да го преместят от болницата и ФБР да провери старата му стая за подслушвателни устройства. Междувременно ще дам тази информация на някои хора наоколо и ще видя какво мога да направя. Благодаря за обаждането.
— Кал, имам нужда от цялата помощ, която можеш да ми предоставиш. Проектът, над който работя, има потенциала да стане индустрия, която да носи по няколко милиарда долара на година. Ако човекът, който стои зад тези атаки, успее да овладее квантовата технология на Сандстром, той ще има властта да направи икономически еквивалент на държавен преврат, засягащ целия останал индустриализиран свят.
37.
27 юли
Москва, Русия
Данните от стоковите трансакции в Далечния изток изглеждаха еднакви вече трети пореден ден, без никакъв признак за вълнение или вероятност за внезапни подеми, което правеше тези пазари интересни. Ден без спечелили и загубили — дотук. Денят беше все още в началото си, а западните пазари все още не бяха отворили.
Орлов размести няколко позиции, сякаш слагаше залози на масата за рулетка, но в по-голям мащаб. Залозите му обхващаха три неща: компании, продукти и валута. Милиардите под негов контрол му позволяваха да покрие широко поле от възможности. От началото на годината неговият портфейл се беше увеличил с шестдесет и пет процента.
Телефонът на бюрото иззвъня.
— Да, Ирина — отговори той.
— Дмитрий Лесков ви търси.
Орлов погледна часовника си. В източната част на САЩ беше малко след полунощ.
— Свържи ме.
Чу се изщракване, после глухо жужене, често съпътстващо презокеанските разговори.
— Дмитрий, какви са новините? — попита Орлов.
— Материалите пътуват към вас. Куриерът ще ги достави до края на деня.
— Отлично.
Чорни тихо влезе в кабинета и остави няколко разпечатани на лазерен принтер листа на бюрото. Това бяха копия на няколко новини, които беше открила в една от електронните агенции в интернет. Веждите на Орлов се повдигнаха леко, когато едно от заглавията се открои в ума му:
— Имахте ли някакви проблеми, за които трябва да знам?
— Нищо, за което не бяхме подготвени. Ирина намери ли информацията, която исках да видите?
— Пред мен е.
Орлов прегледа статията, като отбеляза, че трима от убитите са полицаи. Търсенето на виновниците без съмнение щеше да е щателно, което правеше пътуването на Лесков и екипа му опасно.
— Дмитрий, тази задача е свързана с много трудности. Мисля, че ти и твоите хора трябва да поостанете малко, за да се убедите, че ситуацията ще се успокои. Сигурен съм, че нашите познати там могат да ви подслонят.