— Равнината, която виждате на тази графика, представлява състояние на отрицателна енергия. То може да съществува само във вакуум, от който е премахната всякаква материя. В това състояние според квантовата теория трептенията в тази енергия ще позволят спонтанно създаване едновременно на материя и антиматерия. — Сандстром посочи към решетестите сфери. — Теорията също така твърди, че тези частици изчезват доста бързо, и понеже е равновесна система, общата енергия по същество е равна на нула. Това само ни показва, че дори на квантово ниво не можем да получим нещо от нищо.
Решетъчната равнина се разтегна, уви се около себе си и образува сфера.
— Една теория за произхода на нашата вселена я поставя в отрицателно енергийно състояние в началото на Големия взрив.
Сандстром даде в близък план образ на решетестата сфера, при което хиляди мънички червени и сини частици се появиха във вътрешността й.
— Сега ако материята и антиматерията се създават в равни количества, тогава всички тези нови частици ще се сблъскат със своите срещуположни и ще се унищожат взаимно в изблик на енергия — като оставят общата енергия на вселената нула.
Сините и червените частици бързо изчезнаха и решетестата сфера се стопи в нищото.
— Този изход е верен само при пълна симетрия във вселената. Да предположим, че нашата вселена е била асиметрична и че в момента на Големия взрив е имало повече материя, отколкото антиматерия.
Появи се нова анимация, отново със сини и червени частици, които се стрелкаха във вътрешността, а всеки техен сблъсък излъчваше бял проблясък. След няколко секунди решетестата сфера съдържаше само сини частици. Гледната точка се промени, сферата се разгърна и се превърна в спирална галактика, а после се преля в символа ин-ян.
— Ако тази теория е вярна, възниква въпросът какво е предизвикало асиметричността на вселената и е позволило да бъдат произведени неравномерни количества от материя и антиматерия. — Сандстром направи кратка пауза и се вгледа в публиката си. — В този момент подозирам, че по-голямата част от вас се чудят накъде точно се опитвам да ви отведа с тази презентация. Така че нека се върна малко назад във времето заради вас. Преди единайсет години професор Рафаел Парамо и аз започнахме да изследваме ефекта на силни електрически токове върху напълно празни пространства. Нашите експерименти показаха доста интересни резултати.
Сандстром докосна клавиатурата и на екрана се появи снимка на лаборатория, обгорена и в развалини.
— Тази ни се изплъзна. — Последва кратък смях сред публиката. — Според теоретичните ни изчисления енергиите, свързани с този експеримент, трябваше да бъдат много ниски. Както виждате, между теорията и реалността се получи разминаване. Когато активирахме изпитваната апаратура, във вакуумната камера се насъбра енергиен изблик. Камерата бързо се пропука и се появи кълбовидна мълния. Тази кохерентна сфера от електричество се плъзгаше из лабораторията в продължение на няколко секунди преди да се стовари върху електрически панел. Експлозията и последвалият пожар нанесоха значителни щети върху лабораторията ни. За щастие никой не пострада.
Президентът на „Нотр Дам“ кимна, когато споменът за инцидента изплува в паметта му.
— Възстановихме нашата лаборатория и започнахме да се задълбочаваме в разминаването между теория и експеримент. Ето го и резултатът от нашата работа.
Сандстром изключи проектора и светлините отново блеснаха. После взе куфарчето „Халибъртън“ и извади нещо, което приличаше на тридесетсантиметров шестоъгълен орех, направен от матиран черен метал. В средата на горната повърхност, на мястото на дълъг винт, лежеше петнадесетсантиметрова в диаметър полусфера от прозрачен лексан. Сандстром сложи устройството така, че хората в стаята да могат да погледнат в прозрачния купол. Ясно различими под покритието от лексан бяха три вградени пръстена от позлатен метал. Синкава полупрозрачна сфера лежеше в центъра между пръстените като скъпоценен камък в ювелирен обков.
— Синята сфера, сърцето на това устройство, не съдържа нищо — изпразнена е напълно, доколкото съвременните технологии ни позволяват това. Обкръжават я три пръстена от свръхпроводим материал, наскоро разработен в Станфордския университет. Пръстените създават силното електрическо поле, за което споменах преди няколко минути.