Мартин се оживи:
— След като решихме проблема, Нолън, имаш ли копие от писмото, което беше намерено с Йохан?
— Не е у мен, но ако ми позволиш да използвам компютъра ти, мога да извадя разпечатка.
— Знаеш къде е.
Нолън отиде в малката съседна стаичка. Включи компютъра, влезе в мрежата на Мичиганския консорциум и установи, че е получил писмо в електронната си поща: съобщението съдържаше прикачен файл от avv@vio.com.ru. В полето за тема на съобщението пишеше САНДСТРОМ.
Нолън отвори писмото. То задаваше единствен въпрос: „Този файл работа на Тед Сандстром ли е?“.
Отвори прикачения файл.
— Какво, по дяволите…
Файлът съдържаше няколко страници с техническа информация, свързана с енергийно устройство, което подозрително напомняше на направеното от Сандстром.
— Ако това е истина, може да дойде само от хората, които са го откраднали. Но защо биха ми изпратили част от него?
Нолън бързо реши, че трябва да провери автентичността на кореспонденцията, така че препрати копия от съобщението и прикачения файл на Сандстром и на Грин, като се надяваше, че компютърният гуру на Мичиганския консорциум ще успее да разбере кой го е изпратил. После го препрати и на Мосли за всеки случай, а накрая разпечата копие за себе си.
— Нолън, намери ли писмото? — извика Мартин откъм кухнята.
— Само секунда — отговори машинално, докато все още мислеше за странното съобщение.
Разпечата и писмото и се върна в кухнята.
— Би ли прочел първата страница на Ели. — Гласът на Мартин се задави от вълнение.
Нолън седна и започна да чете.
10 декември 1948
„Скъпи Рафаел,
Вчера събрах куража да се отдам на мечтите си. Излязох извън удобството на досегашното си съществуване и направих скок във вярата. Действията ми не бяха основани на рационален, когнитивен процес, а на тези елементи на надеждата, чудесата и откритията, които правят самия живот смислен.
Открих красота и истина, а по безсмъртните думи на Кийтс — това е всичко, което ми трябва да знам. В действителност това е всичко, което искам да знам.
Отдадох се напълно на жената, която обичам, и сега тя държи ключа към сърцето, ума и душата ми. Ели ме прие и ми се отдаде напълно. Сега празнината е запълнена.“
42.
29 юли
Декстър, Мичиган
Нолън се протегна в леглото и се пресегна към безжичния телефон. Цифровият часовник на нощното му шкафче показваше 6:30 сутринта.
— Да — каза, като вдигаше слушалката, все още сънен.
— Добро утро, съкровище! — поздрави Келси с бодър и весел глас.
— О, здрасти, Келси — отговори той с прозявка. — Станала си рано.
— Не можах да спя. Трябва да поговоря с теб за нещо.
— След като ме събуди, давай.
— Мислиш ли, че дядо ти е станал?
— По това време? Сигурно.
— Можеш ли да включиш и него на линията? Искам да говоря и с двама ви.
— Чакай да погледна. Задръж.
Нолън я включи на изчакване, след което набра номера на дядо си на втората линия.
— Всички ли сме тук? — попита Нолън, когато връзката се осъществи.
— Да — отвърна Келси.
— Тук съм — обади се Мартин. — И така, Келси, какво е толкова важно, че се наложи да прекъснеш съня за красота на внука ми? Господ ми е свидетел, че има нужда от цялата красота, която може да извлече.
— Мартин, когато аз и Нолън започнахме да търсим Волф, ти ни каза, че си му дал назаем пари за годежен пръстен.
— Да, така си е. Пратих го при моя приятел Урбан. Свърши доста добра работа. Сега синът му се занимава с бизнеса. Не е зле и вие двамата да се отбиете там, когато сте готови да узаконите отношенията си.
— Когато сме готови ли? — попита Нолън. — Много си уверен, дядо.
— Наполовина си затънал в момента. Само въпрос на време е. Има ли още нещо, Келси?
— Да, знаеш ли дали Йохан е накарал да гравират нещо на пръстена?
— Мисля, че да. Всъщност сигурен съм, защото си спомням как Урбан каза, че това бил най-странният надпис, което някога е правил на бижу.
— Какво имаш предвид? — попита Нолън.
— Ами написал е всичко, което Йохан го е помолил, но нямал никаква представа какво означава. Каза, че не изглеждало особено романтично, но реши, че става въпрос за нещо специално между Йохан и Ели. Щом клиентите му бяха доволни, какво значение има?