Выбрать главу

— Благодаря ти, Мартин. Това е всичко, което исках да узная.

— Няма проблем, Келси. И не забравяй да доведеш Ели за обяд. Ще се срещнем с няколко души от университета, за да обсъдим мемориалната служба.

— Ще я доведа. Нолън, ще останеш ли за секунда, след като дядо ти затвори?

— Със сигурност. — Нолън замълча, докато не чу изщракването след затварянето на линия.

— За какво става въпрос?

— Току-що прочетох последното писмо на Волф.

— Надявам се да си имала кутия с кърпички наблизо.

— Е, романтична съм, какво да направя. Но писмото ме накара да се замисля. Тук се казва, че Ели „сега държи ключа към сърцето, ума и душата ми“. Ами ако е имал предвид буквално?

— Как би могъл да й даде ключ към сърцето, ума и душата си?

— Нолън, Волф е бил физик, който е обичал работата си. Живял е по време, когато физиката е преобърнала света с главата надолу, както не се е било случвало от времената на Галилео и Коперник. Квантовата физика е била все още съвсем нова област, а той е учил при човека, който на практика я е открил. Физиката не е била просто работа за Волф, тя е била страст. Всичко, което е бил — сърцето му, умът му, душата му — е било свързано с това. Най-ценното притежание, което е можел да даде на Ели като знак на любовта му към нея, не е било пръстен, а работата на живота му.

— Мислиш, че Ели е ключът към шифъра на Волф? — попита Нолън и логиката на Келси изведнъж му се изясни. — Пръстенът! Боже господи, ти си невероятна!

— След това, което Мартин каза за необикновения надпис, вече съм сигурна. Просто трябва да изчакам Ели да стане, за да я попитам.

— Е, аз вече съм станал, така че обади ми се колкото се може по-рано. Грин успя да запази голяма част от първата тетрадка на диска. Ако получим ключа, мисля, че можем да я разкодираме.

— Ще те уведомя.

Секунда по-късно Келси затвори и Нолън чу друго отчетливо изщракване по линията. Замисли се за звука, докато свободният сигнал забръмча в ухото му. Нолън се превъртя на една страна, пресегна се и натисна ключа в гнездото. Сигналът изчезна. После вдигна пръста си — линията изщрака, после изщрака отново. Нолън набра номера на Келси и попадна на сигнал заето.

— Мамка му! — изруга, блъсна слушалката в гнездото й и се изтърколи от леглото.

Навлече набързо някакви дрехи, после отключи сейфа в дрешника си и извади дървена кутия, където държеше пистолета, който използваше в дните си на тюлен — „Хеклер и Кох“ USP Мк 23. Закачи кобура на рамото си и бързо провери оръжието. Като остана доволен, той пъхна пълнител с десет четиридесет и пет милиметрови патрони, зареди куршум в цевта, после спусна предпазителя и прибра пистолета в кобура. Накрая натика още три пълнителя в джоба си.

Три минути след като Келси се обади Нолън запали двигателя на мерцедеса и включи на скорост.

— Надявам се просто да съм параноичен — промърмори той, докато облак от прах следваше ускоряващата машина по алеята.

43.

29 юли

Москва, Русия

Интеркомът на бюрото на Орлов изжужа тихо.

— Да, Ирина — отговори той.

— Дмитрий Лесков е на първа линия. Казва, че е спешно.

— Свържи ме.

Орлов чу изщракване по линията.

— Дмитрий, какво имаш да докладваш?

— Двамата, които работят със Сандстром — Килкъни и Нютън — може би са открили къде Волф е скрил ключа за тетрадките си.

— Открили ли са го?

— Все още не. Прехванахме телефонен разговор между Нютън и Килкъни. Нютън смята, че Волф е гравирал ключа за шифъра си на пръстен, който е подарил на годеницата си — в момента тази жена е отседнала в нейния дом в Ан Арбър. Нютън все още не е говорила с жената за пръстена — тук е доста рано сутринта.

Орлов погледна часовника си и извади осемчасовата разлика във времето.

— Какво мислиш за предположението на Нютън?

— Звучи смислено. Никой не създава шифър, без да остави ключа някъде. Какво е мнението на Зошченко за тетрадките? Важни ли са за проекта?

— Вярва, че е така. Много е впечатлена от този физик Волф.

— Тогава смятам, че тук ни се открива възможност, стига да действаме бързо.

— Какво предлагаш, Дмитрий?

— От сегашната ни позиция мога да стигна с екипа си до апартамента на Нютън за петнадесет минути. Вече накарах да прекъснат телефонната й линия.