— Какво искате? — попита Ели предизвикателно.
Лесков извърна лицето си към нея, малко изненадан от липсата на страх.
— Госпожо, бих искал да видя пръстена, който ви е бил даден от Йохан Волф.
— Какво съвпадение! — каза Ели без следа от ирония в гласа си. — Келси ме питаше същото, когато вие и хората ви нахлухте през входната врата. Вече не притежавам пръстена.
Келси стоеше неподвижна, като се надяваше, че лицето й няма да издаде истината.
— Къде е пръстенът? — настоя Лесков.
— Няма да ви кажа.
— Госпожо, надявах се, че ще бъдете по-отзивчива. Ако е необходимо, мога да направя тази ситуация много неприятна за вас.
Подигравателният смях на Ели шокира всички в стаята.
— Вие ще направите ситуацията неприятна за мен? Бях пребивана, унижавана, изнасилвана, лишавана от храна и оставена да умра от нацистите. Мислите ли, че можете да ми причините нещо, което вече не съм преживяла?
— Може би сте права, може би наистина не бих могъл да ви причиня нищо, което да ви стресне. — Лесков се пресегна и сграбчи китката на Келси. — Но ако видите как тази жена страда, вероятно ще промените решението си да мълчите.
— Ако нараните Келси по какъвто и да е начин, заклевам се, че ще посегна на живота си при първа възможност. Не ме е страх от смъртта и не се плаша от страданието. Губите и вашето време, и нашето. Вървете си откъдето сте дошли и ни оставете на мира.
Лесков с неохота се възхити от духа на тази жена. Очите им се срещнаха и той не видя нищо друго, освен стоманена воля. Тя щеше да изпълни всяка изречена дума.
Взирането им приключи, когато слушалката на Лесков припука.
— Килкъни зави по улицата — докладва мъжът. — Черен спортен мерцедес. Видя нашата кола.
— Внимание, изтегляме се — обяви Лесков.
— Прав ви път — викна Ели.
— Не ме разбрахте, вие двете идвате с нас. Не сме приключили с този разговор. Кирил, Миша, водете жените.
Двама от мъжете на Лесков грубо сграбчиха Ели и Келси, издърпаха ги от столовете и ги поведоха към входната врата.
45.
29 юли Ан
Арбър, Мичиган
Килкъни ускори към далечния край на застроената площ, където беше апартаментът на Келси. Когато се приближи до сградата, видя високогабаритен тъмнозелен микробус „Форд“ със затъмнени стъкла, паркиран пред дома й — шофьор беше едрият чернокос мъж, когото беше видял в лабораторията на Сандстром и в Магистърската библиотека.
— По дяволите!
Натисна спирачката и рязко зави наляво. Воят на гумите, които се остъргваха в асфалта, се отрази от стените и прозорците на съседните сгради. Килкъни спря машината в средата на тясната алея. Докато излизаше през лявата врата, от входа на апартамента на Келси го посрещна залп от изстрели. Куршумите се забиваха в страничната част на мерцедеса, като проникваха дълбоко в метала и разбиваха стъклата на малки парченца. Колата се разтърси от експлозия, когато един от куршумите прониза цилиндъра със сгъстен газ, който задвижваше въздушната възглавница на мястото до шофьора.
Килкъни се приведе до предната гума с извадено оръжие. Около него летяха разбити стъкла и рикоширали от настилката куршуми. Мерцедесът се наклони настрани, когато гумите от другата страна се спукаха.
— Нолън! — чу вика на Келси.
Надникна над капака и видя двама мъже да стрелят с автомати, докато други двама завличаха Келси и Ели в микробуса. Начело на нападението и отвличането отново беше високият рус руснак. Нолън моментално се прицели и стреля по водача, а в този миг кратък откос направи капака на решето. Килкъни се дръпна назад, но нажежени метални парчета се впиха в лицето и ръцете му.
Лесков усети парещо жилене в челото, последвано от силна болка. Инстинктивно притисна длан към раната, от която започна да се процежда кръв.
— Григорий, Евгений, убийте го! — извика Лесков, докато вървеше със залитане към микробуса, а ръцете и лицето му бяха целите в кръв.
Без да кажат и дума, двамата стрелци се устремиха към разкъсания от куршуми мерцедес със серия от скокове и прикляквания — единият стреляше, докато другият се придвижваше два-три метра напред.
„Скокове и откоси“ — реши Килкъни, като се вслушваше в стрелбата откъм приближаващите се мъже. Въпросът беше от коя страна на колата ще се опитат да го изненадат.
Коленичи и се изтегли назад, докато най-накрая успя да хване дръжката на задната врата и я отвори.