Евгений видя отварянето на задната врата, докато Григорий го подминаваше и достигна разкъсаната задна гума. Като правеше знаци с ръце, той уведоми партньора си, че Килкъни се е преместил на задната седалка. Григорий кимна и се приведе, за да може да стреля по-добре по разбития заден прозорец.
После Евгений се затича към предната част на колата, като стреляше до мига, в който стигна и клекна до предната гума. Под него се разливаше локва с отвратително сладникав на мирис антифриз.
Двамата мъже си кимнаха — знак, че са готови. Евгений вдигна пръсти и започна да отброява до три.
Килкъни изчака затихването на стрелбата. Като остана приведен, той се придвижи към задния край на мерцедеса, после се изправи и се прицели през разбитите стъкла на задните прозорци.
Двамата руснаци се появиха едновременно в полезрението му. И двамата бяха насочили вниманието си към задната седалка, когато той изстреля два куршума в главата на Евгений. После се метна надясно и изпрати още два в слепоочието на Григорий. И двамата мъже се свлякоха на земята, без да успеят да стрелят по него.
— Мамка му! — изруга Йосиф.
Грузинецът включи микробуса на скорост и натисна газта — осемклапановият двигател изръмжа силно и машината се насочи право към Килкъни.
— Какво става? — извика Лесков, докато изтриваше кръвта от очите си.
— Григорий и Евгений са мъртви — докладва Йосиф. — Трябва да се махнем оттук час по-скоро.
Лесков видя двете тела на улицата. После забеляза Килкъни, който се обръщаше, за да стреля по микробуса.
— Кирил, застреляй го! — изкрещя Лесков.
Като се наведе през прозореца, Кирил насочи автомата си и откри огън, което накара Килкъни да се дръпне зад разбитата си кола, докато Йосиф преминаваше по ниския бордюр и се устремяваше към ливадата на съседния блок.
— Мамка му! — изруга Килкъни.
Докато микробусът завиваше зад ъгъла, той видя само сенчестите очертания на хора през затъмнените стъкла. Не посмя да стреля от страх да не уцели Келси или Ели.
46.
Ан Арбър, Мичиган
Нолън примигна, докато парамедикът вадеше поредното метално парченце от окървавената му буза.
— Хубаво е, че нито едно не е попаднало в окото — коментира мъжът.
— Просто ги извади и ме превържи — каза Нолън и нетърпеливо се размърда на хромираната броня на линейката.
Втора линейка се изтегли от мястото на престрелката с телата на двамата руснаци, които беше убил. Извън периметъра, който полицията беше заградила, Шон Килкъни се беше облегнал на своя „Експлорър“ и чакаше сина си.
След като телата бяха отнесени и екипът за събиране на улики приключи със заснемането на направения на решето мерцедес на Нолън, шофьорът на аварийния влекач завърза стоманен кабел около долната част на повредената машина и бавно започна да я издърпва върху рампата. Лебедката зави под товара и разкъсаните гуми ту се влачеха, ту изплющяваха над четириъгълната основа на влекача. Накрая шофьорът подаде на Пташник разписка и потегли. Нолън задържа поглед върху разбития си автомобил, докато не се стопи в далечината.
— Сигурен съм, че застрахователната ти компания ще бъде във възторг — подхвърли Пташник.
Нолън отвърна с каменно мълчание.
— Прав си. Глупава шега. Вземи. — Пташник му подаде разписката. — Ще задържим мерцедеса, за да съберем улики. От гаража ще ти се обадят, когато приключим с него.
— Трябвам ли ви още?
— Не мисля. Ще поддържаме връзка, ако изскочи нещо.
— Мога ли да си получа пистолета обратно?
— Не, ще се наложи да го задържим, докато тази бъркотия мине през прокуратурата. Не се тревожи за това. Очевидно става въпрос за самозащита, а ти си се опитвал да предотвратиш отвличане. Няма начин някой да повдигне срещу теб обвинения за убийството на онези двамата. След като бюрократичните процедури се спазят, ще си получиш оръжието.
— Благодаря. Виждам, че сте докарали техник от телефонната компания, за да провери дали телефонът на Келси се подслушва. Някой проверил ли е моя телефон?
— Шерифът е там със специализиран екип. Телефонът ти ще бъде почистен най-много до час.
— Добре.
— Готово — обяви парамедикът, докато довършваше превръзката на дясното рамо на Нолън. — Дръж раната чиста и иди на лекар за преглед след няколко дни.
Нолън кимна и се изправи.
— Ще изчезвам оттук. Обади ми се, ако чуеш нещо за Келси и Ели.