— Схванах. Но можем ли да разкодираме тетрадките?
— Да, но ни предстои сериозна работа. Разбираш ли, имаме неговия ключ и квантовия му алгоритъм, но не и квантов компютър, на който да го пусна. Ще трябва да реконструираме този алгоритъм, като използваме конвенционални програмни методи.
— Е, да се захващаме. Разбиването на кода е единственият ни шанс да си върнем Келси и Ели невредими.
— Ще остана тук, докато не получим смислен текст от това нещо. Ще ми трябва кофеин и някаква стимулираща музика. Какво имаш?
— Какво ще кажеш за диетична кола и Рамонес?
— Като за начало не е зле.
Грин запретна ръкави и започна да нахвърля груба блок схема на програмите, които трябваше да се напишат. Нолън му подаде леденостудена кутийка, а бумтящият бас и гръндж звученето на триструнен китарен риф се разляха от вградените в стената високоговорители и изпълниха помещението с мощни звуци.
49.
29 юли
Москва, Русия
— Работиш до късно — каза Орлов, когато влезе в кабинета на Авакум.
Видя я как се сви, сякаш я удари електрически ток. Стреснато се обърна, за да посрещне неочаквания посетител. Видът на Виктор Орлов, застанал на входната врата, не успя да намали притеснението й.
— Не ви очаквах, господине — каза Авакум, докато се изправяше пъргаво.
Тя разсеяно отметна няколко кичура коса от лицето си.
— Не се съмнявам. Моля те, седни.
Авакум се подчини машинално, като все още се опитваше да се овладее. Орлов разкопча сакото си и седна на един от столовете в стаята.
— Какво мога да направя за вас? — попита тя с разтреперан глас.
— Вече правиш това, за което си наета, Лара. Според Оксана Зошченко отбелязваш невероятен напредък. Това ме радва.
— Благодаря ви.
— За съжаление не съм дошъл да обсъждаме работата ти. Изглежда имаме проблем със сигурността.
— О?
Очите на Орлов се присвиха и Авакум усети как той се взира в нея. Отношението му видимо се промени.
— Да. Много талантливи хора като теб работят за мен. Част от тях се грижат за всички компютри, които се използват в различните ми бизнес начинания. — Орлов посочи към машината на бюрото. — Мрежата, към която е свързан твоят компютър, се следи от тези хора. Те виждат всичко, което минава през нея, включително електронното съобщение, което си изпратила вчера на мъж на име Нолън Килкъни.
Сърцето на Авакум замря за момент, а после от изблика на адреналин заби бясно.
— След като си се свързала с него, предполагам, че знаеш кой е Килкъни и какво представлява.
— Работи със Сандстром, който е направил откритието.
— Шибана кучка! Това ли ти е благодарността, че те извадих от дупката в Свердловск? Тези мъже са мои конкуренти, мои врагове. Съобщението ти може да провали всичко, което се опитвам да постигна. Това е надпревара между тях и мен — победителят взима всичко. Възнамерявам да спечеля. И ще спечеля.
— На всяка цена? — дръзко попита Авакум. — Убийството и кражбата приемлива част ли са? Убили сте един мъж и сте откраднали делото на живота на друг. Как може да се оправдае това?
Орлов се изправи и я удари през лицето с опакото на ръката си. Ударът почти я повали на пода. Бузата й остана безчувствена и тя усети вкуса на кръв в устата си, когато устната й се сцепи.
— Доктор Авакум — заговори Орлов ледено, докато изтриваше слюнката й от ръката си, — така се играе играта.
— Ако така ръководите бизнеса си, тогава не искам да имам никакво участие в него.
— Аз вече взех това решение. Ти не оправда доверието ми. Зошченко ти търси заместник в момента — човек, който е по-добре подготвен за работа в частния сектор. Очаквам да останеш, докато заместникът бъде намерен и доведен, за да се ускори работата по проекта.