— Това сигурно е ядосало големия брат, Нолън — обади се Грин, докато се вглеждаше в снимката на мъртвия мъж.
— Репутацията на Лесков сочи, че е хладнокръвен професионалист. Дали смъртта на брат му ще се отрази на начина, по който ще се отнесе с Келси или с теб, е неясно. Просто реших да го спомена, в случай че Лесков има нещо наум извън плана на Орлов. Останалите — Купър нареди други снимки — са дошли с Лесков миналата седмица. Това е екипът, нападнал библиотеката и отвлякъл Келси и Ели. Всички са ветерани от Спецназ, които или са служили, или са тренирали с Лесков. Избирал ги е лично.
— Двама от тези мъже са в моргата в момента — добави Нолън. — Какво знаем за онзи, който държи Лесков на каишка?
— Виктор Орлов получава същото внимание от руската преса, на каквото Бил Гейтс се радва тук. Богатството му дава достъп до най-високите етажи на руския елит. За всеки приятел той има огорчен враг. До падането на комунизма е бил никой. Сега е един от най-богатите хора в света и пътят му е осеян с трупове.
— Предполагам, че не говориш метафорично? — попита Килкъни.
— Не, в никакъв случай. Орлов не е социопат; за него убийството е просто още едно бизнес средство. Ако застрелването на конкурент ще му осигури това, което желае, то конкурентът ще се окаже мъртъв. Москва е изчела доста неприятни истории за коли бомби и атентати срещу руски бизнесмени — повечето от тях се приписват, по една или друга линия, на Орлов.
— Смяташ ли, че ще убие заложниците? — попита Нолън, като се довери на опита на Купър с подобен вид хора.
— Ако трябва да бъда искрен, Нолън, реши ли, че убийството им е в негов интерес, ще направи точно това. Цялата тази ситуация е като шахматна партия за Орлов; а на този етап от играта не виждам каква полза ще му донесе убийството им. Той иска ключа към кода на Волф, а жените са най-доброто средство да го получи.
— Малко встрани от темата — вметна Мосли, — смятаме, че сме идентифицирали автора на загадъчното съобщение по електронната поща от ВИО „Финпром“.
— Моите хора — продължи Купър — казват, че това е жена на име Лара Авакум, физик от Руската академия на науките. В момента е наета да работи за ВИО „Финпром“ върху промишлено-изследователски проект. Орлов и Зошченко са я измъкнали от сибирска изследователска база и са я преместили в една от сградите на Орлов в Москва.
— Ако работи за Орлов, защо е изпратила съобщение?
— Връзката на Авакум с Орлов е не по-дълга от три седмици. Преди това тя е била толкова далеч от всичко, че може и да не е чувала за него. Зошченко ги е свързала; нейният пост в Руската академия на науките й позволява да намери блестящ и нископлатен млад физик, за да продължи работата на Сандстром до постигането на резултат, за който Орлов би могъл да подаде искане за патент и да стане баща на една нова индустрия.
— Значи Авакум е просто средство за изпълнението на целите му — заключи Килкъни.
— Такова е нашето виждане. Тя е добър специалист, нает да свърши определена работа. Мисля, че ти е писала, защото Орлов не й е казал откъде са дошли материалите за проекта. Със сигурност е поискал файловете, откраднати от Сандстром, да бъдат модифицирани, но явно е пропуснал нещо, което е позволило на Авакум да идентифицира Сандстром и теб. Мисля, че тя е единственият човек в екипа на Орлов, на когото може да се има доверие.
— Защо?
— Поела е работата, без да знае за какъв човек работи. Според моята свръзка сега вече знае. Изглежда е поставена под домашен арест в сградата, където работи. Орлов я е посетил вчера и е оставил противен едър мъж да й прави компания. Моят човек се е опитал да й изпрати съобщение на електронната поща, но то е било върнато като невъзможна доставка.
— Има логика — каза Нолън. — Превръща се в риск за сигурността и я отрязват.
Грин поклати глава.
— Ако Авакум е заплаха, защо Орлов просто не я е убил?
— Ясно е, Грин — отговори Килкъни. — Орлов все още има нужда от нея. Тя е умел играч. Ако я убие сега, губи адски много време, докато й намери заместник. По-добре е да сплаши Авакум и да я накара да работи, докато не открие физик, готов да се заеме с работата.
— А после ще я очисти — добави Мосли.
Малък прозорец се появи в ъгъла на монитора и глас обяви получаването на ново съобщение. Нолън се изправи и отиде до бюрото си. Не разпозна адреса на подателя, който беше безсмислен низ от букви и цифри. Темата на писмото беше: „Ще размениш ли две за едно, Килкъни?“.
Нолън отвори съобщението.