— Дадено. Очаквам с нетърпение да се срещнем утре, господин Купър.
— И аз.
Купър затвори телефона.
— Не съм правил нещо подобно от доста време.
— Забележително представление! — възхити се Килкъни.
— Сега трябва просто да изчакаме обаждането.
Малко по-късно телефонът иззвъня. Килкъни бързо вдигна слушалката.
— Тук е Нолън Килкъни.
— Нолън, Келси е.
— Как сте двете с Ели? — заговори достатъчно силно, за да го чуят другите.
— Добре сме. Не са ни наранили.
— Открихме ключа на Волф, така че само трябва да изчакате, докато направим размяната. Всичко ще приключи утре, обещавам.
— Обичам те, Нолън.
— И аз те обичам, съкровище.
Линията прекъсна.
— Изключиха я — обясни Килкъни, докато затваряше телефона. — Добре е, просто беше уплашена. Каза, че и двете са добре.
— Дано да е така до утре — каза Купър. — А сега трябва да направя следващото си обаждане.
Той взе слушалката от Килкъни и набра някакъв номер.
— Гарднър, Купър е. Успяхте ли да проследите последното обаждане?
— Да, сър. Идваше от окръг Аренак, Мичиган, близо до град, наречен Стендиш. Имам адрес и точни координати.
— Прочетете ми ги.
Купър си записваше, докато Гарднър четеше резултатите от проследяването.
— Гарднър, това е ситуация със заложници, която може да има последствия за националната сигурност. Свържи се с хората от отдела за разследвания. Искам пълна информация за този имот и всичко, което успееш да намериш. И ми трябва за вчера. Запиши адрес на електронна поща.
— Готов съм — заяви Гарднър, възбуден от притока на адреналин.
Купър внимателно прочете адреса на Килкъни.
— Записа ли го?
— Записах го, сър. Ще имам нещо за вас до тридесет минути.
— Добре. И освен това искам дискретно наблюдение на имота. Виж дали не можем да използваме сателит, за да направим няколко снимки. Изпрати ги на същия адрес.
— Сър, Килкъни има ли разрешение за сателитни снимки?
— Да, на моя отговорност. Ако искаш, мога да накарам директор Барнет да ти се обади, за да го потвърди.
— Стига ми вашата дума, сър — каза Гарднър добродушно.
— Добре. — Купър затвори и остави преносимия телефон на бюрото.
— Намерих програмата за джипиес картографиране — обяви Грин. — Трябват ми само координатите.
Купър прочете точните ширина и дължина, които Гарднър му беше дал, Грин въведе числата и натисна ENTER. Сателитната програма за глобално позициониране показа кълбо на екрана, което започна да става все по-голямо и по-голямо, сякаш наблюдателите летяха към Земята през космоса. Северна Америка изпълни екрана, после се появи отчетливата форма на долната част на Мичиганския полуостров. Най-накрая програмата приближи мястото от северното крайбрежие на Сагинау Бей, където река Райфъл се вливаше в залива.
— Спускал съм се с кану по тази река като бойскаут — каза Килкъни, докато се взираше в екрана. — Веднъж минахме по цялото течение до залива. През по-голямата част от бреговете има мочурища и дървета и само няколко къщи покрай брега. Много често ловят патици. Мисля, че приятелите ми ще могат да се справят с това.
52.
30 юли
Москва, Русия
Телефонът иззвъня и разкъса тишината в стаята, в която Орлов чакаше. Той вдигна бързо, напълно уверен, че от другата страна се обажда Дмитрий Лесков.
— Обаждането до Килкъни беше осъществено.
— Някакви проблеми?
— Не. Бяхме кратки и не оставихме време да проследят обаждането. Нютън не каза нищо различно от това, което й наредихме.
— Добре. Прехвърли грижата за заложниците на Йосиф. След като Килкъни и Купър ще идват в Москва, искам ти да се погрижиш за сигурността. Билетите те чакат на летище „Трай Сити“. Оттам отиваш до Ню Йорк, откъдето съм уредил „Конкорд“ да те закара в Европа. Важно е да пристигнеш тук няколко часа преди нашите посетители.
Докато записваше информацията за полета, изблик на гняв обзе Лесков. Килкъни имаше пръст във всичко, което бе объркало тяхната операция, беше причинил и смъртта на неговия брат Павел. Той си поигра с идеята да остави хората си да изнасилят жената на Килкъни, просто за отмъщение, но подобни действия не се вместваха в плановете на Орлов.