Килкъни кимна, докато връзката между миналото и настоящето на Купър му се изясни.
— Освен това го правя и защото искам да върна тетрадките на Волф. Те са запис на живота на този човек, неговото наследство. Ако е бил толкова блестящ, колкото казваш, тогава тези тетрадки са доказателство за неговия гений и трябва да бъдат изнесени публично. Да останат в ръцете на Орлов ще бъде все едно да бъдат заровени в земята. Затова трябва да ги върнем. Не мога да поправя стореното, но може би мога да направя нещо в негова памет.
55.
31 юли
Сагинау Бей, Мичиган
„Шарън Ес“ леко се плъзгаше по гладката повърхност на Сагинау Бей, двата детройтски дизелови двигателя пулсираха в машинното отделение на деветнайсетметровата лодка на „Крис-Крафт“. Тя принадлежеше на Харсен Смит, корабостроител от Алгонак и близък приятел на Мартин Килкъни от 1930 година. Външно изглеждаше, че двамата мъже са сами на борда, но тюлените на Джак Доусън се подготвяха за битка на закритата задна палуба.
— Мисля, че сме доста близо — каза Мартин.
— Почти — потвърди Смит, като погледна към джипиес индикатора, монтиран до компаса.
Високо над главите им съзвездие от сателити за глобално позициониране опасваха с мрежа Земята, всеки изпращаше собствен сигнал към повърхността. Като получеше сигналите от поне три сателита, джипиес устройството можеше да изчисли с точност до няколко сантиметра местоположението навсякъде по повърхността на планетата.
Смит отпусна тягата и „Шарън Ес“ плавно спря. Координатите, изписани върху джипиес устройството, съвпадаха с дадените от Доусън.
— Стигнахме на поисканото от вас място, адмирале — съобщи Смит, като изключи двигателите.
— Благодаря ви, господин Смит — отвърна Доусън и тръгна към вратата между мостика и задната палуба.
Докато Харсен Смит наблюдаваше как тюлените се подготвят за своята задача, Мартин се приближи към приятеля си и го потупа по рамото.
— С малко късмет и много молитви всички могат да се измъкнат от тази каша невредими.
Смит беше спрял „Шарън Ес“ на около миля от брега, с нос към мястото, където река Райфъл се вливаше в залива. Задната палуба на лодката не се виждаше от брега. Водата беше спокойна и те бяха пристигнали доста бързо по река Сейнт Клеър от Алгонак, езерото Хурон, около „палеца“ на Мичиган, и накрая в Сагинау Бей. Беше осем и трийсет сутринта в началото на ден, който обещаваше да е горещ и слънчев.
На тръгване от Алгонак седемчленният отряд беше прегледал подробно етапите от плана на мисията. Бяха обмислили всички очаквани възможности при подводното им пътуване до целта, включително характеристиките на водата, теченията и подводната топография. Лейтенант Едуардс беше дал на отряда подробности за мисията и беше разпределил задачите на всички. След като най-добрият план беше приет, те бяха разгледали резервен, за да се справят с появата на неочаквани обстоятелства. Накрая всеки от тюлените внимателно провери оръжията и оборудването си.
Тъй като ставаше въпрос за спасителна операция, Доусън нарече отряда „Ангел“. „Шарън Ес“ — флагмански кораб и база за операцията — беше преименуван на „Небе“. Заложниците Келси и Ели получиха съответно кодовите названия „Ореол Едно“ и „Ореол Две“. По традиция похитителите бяха „Танго“, а снайперисткият отряд на тюлените — „Бог“.
Слушалката на Доусън изпращя от идващо съобщение:
— „Бог“ до „Небе“. Край.
Доусън се пресегна към устройството, закачено за колана му, и натисна ключа за изпращане, което позволяваше предаване на съобщения и в двете посоки.
— Тук е „Небе“, „Бог“. Докладвай статус.
— „Бог“ е на позиция.
— Чувам те, „Бог“. „Небе“, край.
Доусън превключи радиостанцията на входящ режим.
— Едуардс, чу ли това?
— Тъй вярно, сър. „Бог“ е намерил позиция близо до целта и е готов, ако имаме нужда от него.
— Добре, хора — извика Гейтс. — Време е да се понасяме.
Тюлените закопчаха черните си плувни костюми за дългото плуване към брега. Над гърдите си сложиха кислородни апарати „Дрегер“ — нещо подобно на затворена система за гмуркане, която не позволяваше на издайнически мехурчета да достигат до повърхността. После закачиха различните екипировки и оръжия за гърба, кръста и бедрата и се превърнаха в подвижен арсенал.