— Кавалерия? — на свой ред попита Фьодоров. — О, като в каубойските филми. Да, ние сме кавалерията. Имате ли нужда от нещо друго?
Килкъни поклати глава.
— Не — отвърна Купър. — Мисля, че всичко е готово. Ние с Нолън само трябва да се подготвим за срещата си с Орлов.
Фьодоров погледна часовника си.
— Време е и аз да тръгвам. Ще изпратя такси да ви изчака — шофьорът е от нашите. Ще ви помогне да стигнете дотам. Успех и на двама ви.
— Благодаря, Иги — отговори Купър.
— Ще се видим, когато всичко свърши — обеща Нолън.
57.
31 юли
Москва, Русия
След като взе набързо душ, за да отмие дванадесетте часа път и да се поразсъни, Килкъни излезе от стаята си с панталони в цвят каки, риза с отворена яка и сако от туид.
— Изглеждаш като модел на Ел Ел Бийн — подхвърли Купър.
— Благодаря, а с тоя твой костюм, господин Джи Кю, не бих отправял повече такива модни забележки. Къщи от стъкло, както се казва.
— Много смешно, но ще минем за американски бизнесмени — каза Купър с вяла усмивка. — Да тръгваме.
Пред главния вход на хотела портиерът ги съпроводи до тротоара и махна към наредените таксита. Овехтяла жълта лада приближи до тротоара и Купър и Килкъни се качиха.
— Сградата на „Финпром“ на Проспекта на мира, да? — попита мъжът за потвърждение на указанията, дадени от Фьодоров.
— Да — отговори Купър.
Шофьорът майсторски премина през средновековния лабиринт из центъра на Москва до Садовое колцо. По бившия градински път стигна до Проспекта на мира, където зави и се отправи към най-северната част на Москва. Килкъни забеляза тристаметров обелиск от полиран метал.
— Какво е това? — посочи той.
— Кое? — попита Купър машинално. — О, да. Това всъщност е първото ти пътуване насам. Тази кула отбелязва съветските постижения в космическите полети.
— Не си падат много по дребните жестове, нали?
— Не и когато трябва да се хвалят с нещо.
Няколко минути по-късно шофьорът спря ладата до тротоара пред сграда от бетон и стъкло. Западен ветрец подръпваше тъмносиния флаг, увиснал под покрива, и разкриваше разперените криле на златен двуглав орел. Под флага се виждаше изписано името ВИО ФИНПРОМ. Килкъни забеляза наблюдателни камери, дискретно разположени по ръба на покрива и близо до централния вход.
Купър даде на шофьора двайсет американски долара — и от любезност, понеже шофьорът всъщност работеше за ФСБ, и за да изглежда ситуацията нормална отстрани. Килкъни взе куфарчето си и излезе от колата.
Едър мъж, който изглеждаше ужасно в официалния си костюм, отключи вратата на вестибюла при приближаването им.
— Купър и Килкъни? — попита той, сякаш повтаряше запомнена фраза.
— Да — потвърди Купър.
Едрият мъж отвори вратата широко и им позволи да влязат. После заключи. Във фоайето Дмитрий Лесков се подпираше на рецепцията. Той почти не обърна внимание на Купър, защото впери в Килкъни отровен поглед, който сякаш заместваше насочен пистолет.
Килкъни се приведе към Купър и прошепна:
— Изглежда ме помни.
— Какво очакваше? Цветя? — пошегува се Купър. — Просто си спомни, че отмъщението е част от руската народопсихология.
— Стана ми ясно.
— Спрете — нареди Лесков.
Той се изправи и даде знак на мъжа на вратата да ги претърси. Мъжът опипа Купър щателно, като не показа никакви задръжки да провери дори горната част на панталона за микрофони или оръжие.
— Прегледай торбата му — нареди Лесков. — Аз лично ще проверя този.
Килкъни подаде куфарчето си на мъжа. Лесков започна да го претърсва, сякаш се опитваше да открие по-скоро физическа слабост, отколкото оръжие. Нолън усети, че е оценяван едновременно като противник и като цел, и разбра, че това е опит да бъде сплашен. Лесков приключи с предната част и се премести отзад.
— Достави ми удоволствие да правя това с жена ти — рече руснакът, явно се опитваше да го подразни.
Килкъни бавно обърна глава наляво и го погледна над рамото си как се ухили, наслаждавайки се на подигравката си.
— Не и наполовина колкото ти харесва да го правиш с мен.
Усмивката на Лесков изчезна.
Килкъни присви устни и издаде звук като от целувка.