— Мамицата ти! — изруга руснакът с почервеняло от гняв лице.
Той изтегли дясната си ръка назад, докато свиваше дланта си в юмрук. Килкъни се завъртя на петата на левия си крак и сведе тялото си напречно спрямо Лесков. Докато се завърташе, издигна лявата си ръка и блокира юмручния удар, а после уви ръката си около тази на руснака. Сетне я дръпна като камшик и хвана лакътя на Лесков, като заби кокалчетата на юмрука си в меката плът на предмишницата му. Ръката на противника му изтръпна и на практика остана неподвижна, като остави гърдите и корема му оголени за нападение.
Килкъни заби бърз удар в слънчевия сплит и му изкара въздуха. С крайчеца на окото си забеляза как огромният мъж пуска куфарчето и се насочва към него. С бърз скок Килкъни сграбчи гърлото на Лесков и притисна пръстите си към трахеята му.
— Кажи на тренираната си мечка да се отдръпне или ще ти изтръгна шибания гръклян!
Пръстите на Килкъни потънаха достатъчно, за да покажат и на двамата, че не се шегува. Купър набързо преведе искането на Килкъни, като се надяваше, че ситуацията няма да се влоши повече.
Лесков кимна и вдигна ръка. Огромният мъж се отдръпна назад.
— Дмитрий — обади се строго глас от вратата в дъното на фоайето. Беше Виктор Орлов. — Какво става тук?
— Мисля, че става въпрос за културни различия — каза Килкъни с поглед, впит в Лесков, — но с господина изгладихме недоразумението, нали?
Лесков се вторачи в очите му с дръзко предизвикателство. Ако изборът беше негов, щеше да довърши Килкъни веднага или да загине, докато се опитва да го стори.
— Да — потвърди с прегракнал глас.
Килкъни отпусна хватката си върху ръката и гърлото на Лесков, после се отдръпна с ръце на нивото на гърдите. Лесков също отстъпи крачка назад и разтри гърлото си с ръка.
— Имаха ли нещо в себе си? — попита Орлов.
— Не — отговори Лесков, гласът му се завръщаше. — Чисти са.
— Много добре, господин Купър, господин Килкъни, ако ме последвате, можем да преминем към деловата част.
Килкъни вдигна куфарчето си от мястото, където мъжът го беше оставил — като провери дали лаптопът все още е цял — после го взе и последва Купър. Лесков вървеше няколко стъпки след него, като се мъчеше да се справи с раните, нанесени на тялото и на гордостта му.
— Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш! — прошепна строго Купър.
— Разузнаване, Барт.
Орлов ги поведе по широк коридор, който все още беше изпълнен с лекия аромат на свежа боя и нов килим. Покани групата в официалния си кабинет, а Лесков затвори тежката дървена врата зад гостите и застана до нея.
— Господа, преди да започнем — каза Орлов, като влезе в ролята на гостоприемен домакин, — бих искал да ви представя Оксана Зошченко, моя научен съветник.
— Добър вечер, господа! — поздрави Зошченко с хладна професионална отчужденост.
— Моля, седнете — посочи широкия диван Орлов.
Купър и Килкъни се настаниха на дивана с гръб към Лесков. Орлов и Зошченко седнаха на двойка тапицирани столове в стил Луи XV.
Купър се прокашля леко, за да прочисти гърлото си.
— Нашето присъствие тук е знак за добрата ни воля. Сега е времето и вие да покажете същото.
Орлов кимна и измъкна тънко тефтерче от джоба на костюма си. Набързо прелисти страниците, после набра номер от телефона, който стоеше на старинната маса до него.
Звукът на далечен телефонен звън измърка от високоговорителя и след две позвънявания се чу отговор.
— Да? — попита дълбок глас.
— Говори Орлов. Дайте жените на телефона.
За момент се чу тишина, после гласът на Келси прозвуча на линията.
— Здравейте? Нолън?
— Тук съм, Келси. Как сте?
— Добре сме. Не са ни наранили.
— Това е чудесно. Дръж се, Келси, това скоро ще приключи. Може ли да говоря с Ели?
— Разбира се.
— Здравей, Нолън — обади се възрастната жена.
— Здравей, Ели. Радвам се да чуя гласа ти. Исках да се уверя, че си добре.
— Като се изключи, че тук е твърде горещо и влажно, добре съм.
— Чудесно. Ще видя и двете ви много скоро.
— Доволни ли сте? — попита Орлов, след като разговорът приключи.
— Ами тяхното освобождаване? — отвърна с въпрос Купър.
— След като бъда удовлетворен от декодирането на тетрадките, жените ще бъдат пуснати.
— Нолън, покажи му.
Нолън извади лаптопа си от куфарчето и го остави върху полираната маса за кафе пред него. Машината стартира бързо.