— Ще ви покажа алгоритъма, който Волф е създал, за да кодира своето изследване — поде Килкъни. — Записал го е на корицата на всяка от тетрадките.
Той повика текстов файл, в който се открояваше сложна математическа формула, после обърна лаптопа към Зошченко и Орлов. И двамата изглеждаха объркани от това, което виждат.
— В случай че се чудите, това е алгоритъм за квантов компютър.
— Такова нещо не съществува — подхвърли Зошченко скептично.
— Така е, все още няма. Математическите изчисления на Волф са верни, макар и трудни за възстановяване в конвенционален смисъл. Когато е кодирал тетрадките си, той е използвал този алгоритъм и е извършвал действията наум. Аз пренаписах алгоритъма, за да работи на обикновен компютър.
— Ами ключът? — попита Орлов. — Къде е пръстенът?
— На безопасно място и чака притежателя си. Не ви трябва пръстенът, а само надписът. — Килкъни отвори друг текстов файл и им показа ключа на Волф. — Вградил съм го в декодиращата система.
— Купър каза, че си декодирал част от тетрадките.
— Така е.
— Покажи ми.
Килкъни извади шест папки от куфарчето си и ги подаде на Орлов.
— Това са няколко страници от първата тетрадка. Всяка папка съдържа факсимиле на оригиналната страница, последвана от декодирания от нас текст.
Орлов отвори първата папка и видя разпечатка на сканирана страница от тетрадката на Волф. Като обърна листа, пред очите му се появи текстовата версия на Килкъни.
— На немски ли е? — попита Орлов.
— Немският е майчиният език на Волф. Нямахме много време да прочетем всичко, само достатъчно, за да се уверим, че не са безсмислици.
— Какво мислиш, Оксана? — обърна се към съветничката си Орлов, като й подаде първата папка.
Зошченко внимателно огледа документа и преведе наум част от него от немски на руски. Прекара десетина минути в мълчание, после вдигна погледа си от страницата.
— Виктор, трябва да призная, че нищо не разбирам.
— Значи е измама?
— Не непременно — отговори тя. — Изглежда истинско, но научната част надминава моите познания. Трябва ни експерт в тази област, за да направим смислено заключение.
— Авакум?
— Да.
Орлов помисли за миг.
— Дмитрий, накарай да доведат Авакум тук.
Лесков кимна и издаде заповедта в прикрепения до бузата му микрофон. Няколко минути по-късно жена с дълга къдрава коса влезе в кабинета на Орлов. Тъмните кръгове под очите й подсказваха, че през последните дни вероятно не е спала особено много.
— Елате тук, докторе — настоя Орлов.
Авакум тромаво тръгна към него. Когато се приближи, той й посочи стола вдясно. Жената се подчини.
— Искам мнението ви за нещо, докторе — каза Орлов.
И подаде на Авакум една от папките. Тя я отвори и погледна първата страница.
— Това е страница от тетрадката — каза тихо.
— Да. Погледнете следващата страница и ми кажете какво мислите.
Авакум обърна на следващата страница и започна да чете. Не каза нищо, но Килкъни разчете излъчването на тялото й. Очите й се разшириха сякаш така видяното можеше да достигне по-бързо до ума й.
— Боже мой! — възкликна тихо. — Има ли още?
— Да, има — отговори Орлов. — Какво мислите? Вярвате ли, че това е истинският текст от тетрадките?
— Да — заяви Авакум.
За Килкъни беше ясно, че прочитането на разкодирания текст беше върнало малко от живота в тази победена жена.
— Искате ли да видите как го направих? — директно попита Килкъни.
— Да, моля.
Килкъни й показа оригиналното уравнение, после накратко описа как той и Грин са преработили квантовия алгоритъм на Волф, така че да може да работи на конвенционален компютър.
— Как симулирахте принципа за суперпозиция в програмата? — попита Авакум.
— Не сме го симулирали — призна Килкъни. — Избегнахме го. Преведохме уравнението на Волф от квантов език на такъв, с който можем да работим. Определено не е толкова красиво, колкото кода му, и вероятно не е толкова бързо, но върши работа.
— Може ли да видя останалото? — попита тя.
Орлов й подаде останалите папки, над които тя се наведе с настървение.
— Всяка страница отнема от половин час до четиридесет и пет минути за декодиране — обясни Килкъни, — в зависимост от това, колко текст има на нея.
Орлов изчака, докато Авакум затвори и шестата папка.