— Файловете със сканираните страници на твоя компютър ли са?
— Не, държат ги на мрежовите сървъри в главната сграда на компанията в града.
— Все още ли имаш достъп?
— Някакъв. Ограничена съм до специално свързани с проекта ми области и нямам никакъв външен достъп.
— Няма и да се нуждаем от него. Включена ли си в мрежата?
— Да.
— Добре тогава, започваме.
Килкъни въведе серия от команди на клавиатурата и многократно кликна с мишката, за да отвори прозорец върху активния матричен екран на лаптопа. Тих звук от набиране на телефон се понесе от високоговорителите и Килкъни изключи звука.
— Какво беше това? — попита Авакум.
— Нищо особено, просто малка програма за комуникация.
Без да издава звук, лаптопът завърши набирането на предварително въведения номер и започна сателитен телефонен разговор от вътрешния си модем към мрежовия превключвател на Мичиганския консорциум в Ан Арбър.
Мрежата на консорциума отговори, двете машини се „здрависаха“ електронно — размениха си комуникационни протоколи — и се увериха, че могат да си разменят информация. След като двата компютъра се синхронизираха, прозорецът се изпълни с логото на Мичиганския консорциум по приложни изследвания и поиска потребителско име и парола. Килкъни въведе и двете и се включи във вътрешната мрежа.
В горната част на прозореца се появи съобщение.
„Нолън, готов ли си да се захванеш с работа?“
Килкъни се усмихна.
„Можеш да се обзаложиш.“
Той знаеше, че от другата страна на света Грин е заредил Спайдър и чака да нападне компютърните мрежи на Орлов. Килкъни смали прозореца и на екрана остана само малко квадратче. След като Спайдър контролираше връзката между двата компютъра, нямаше нужда да губи време, за да гледа какво точно прави.
— Е, предполагам, че сега вече можем да се опитаме да декодираме още малко от тетрадките на Йохан Волф.
От нов прозорец Килкъни влезе в компютъра на Авакум и свали една от сканираните страници от тетрадките, откраднати преди пет дни. Отвори декодиращата програма и маркира картинния файл за обработка.
— Това е всичко; просто избираш кодирания файл и казваш на програмата да го преведе.
Авакум наблюдаваше нетърпеливо, докато компютърът й бавно, знак по знак, трансформираше блоковете от неразбираеми символи в мислите на отдавна умрелия физик.
Килкъни се завъртя на стола си.
— Мога ли да те попитам нещо?
— Разбира се.
— Когато бяхме в кабинета на Орлов и ти прочете страниците, които вече бях декодирал, какво откри?
— Не сте ли ги чели? — попита тя изненадано.
— Всъщност не. Не говоря много немски, а още по-малко разбирам от квантова физика. Предполагам, че ти се справяш отлично и с двете.
Авакум се усмихна и извърна глава, смутена от комплимента и вниманието.
— Работата на вашия колега Тед Сандстром е блестяща. Той е направил забележителен скок с експериментите си и откритието му може би ще промени твърде много неща. От малкото, което видях от работите на Йохан Волф, смятам, че той е разработвал теории, които обещават да разкрият нов начин за възприемане на физическата вселена.
59.
31 юли
Ан Арбър, Мичиган
— Добре, вътре сме — обяви Грин, когато Спайдър пое контрола над компютърната мрежа на ВИО „Финпром“.
Мосли излезе от кабинета на Грин в компютърния център на Мичиганския консорциум, който му служеше като временна оперативна база, и се приближи до полукръглия плот, където програмистът се бе обградил с клавиатури и компютърни екрани.
— Какво става? — попита Мосли.
— Нолън току-що отвори вратата към мрежата на Орлов. Нашият Спайдър се нахвърли и пое контрола върху сигурността й. В момента би трябвало да създава няколко нови потребителски имена и пароли за неколцина приятели, които ще ни помогнат днес. Те ще имат неограничен достъп и контрол върху различни части от компютърните мрежи на Орлов. Всички привилегии на останалите потребители ще бъдат сведени само до възможност за четене.
Прозорецът, който следеше действията на Спайдър, показа създаването на редица от нови потребителски имена и електронните съобщения бяха изпратени на притежателите им. Един от мониторите съобщи с компютърен глас:
— Имате поща.