Едуардс хвърли звукова и заслепяваща граната през вратата на хижата. Тюлените прикриха очите си, когато бомбата избухна с комбинация от ослепителен блясък и зашеметяваща ударна вълна, която повали повечето хора в безсъзнание. Тюлените хлътнаха през изпълнената с дим врата, всеки съсредоточил вниманието си и насочил дулото към различна част от пространството пред тях. Всеки беше отговорен за ставащото в неговата зона на смъртта.
Голямата стая беше чиста. Едуардс махна на Гилгалън и Хепбърн да проверят стаите от едната страна, докато той и Родригес прочистваха помещенията от другата.
Йосиф тъкмо закопчаваше ципа на панталона си, след като се беше облекчил, когато чу как Миша стреля от спалнята в дъното, а задната врата се отвори с трясък.
— Мамка му! — изруга той, като осъзна, че ги нападат.
Мигновено извади деветмилиметровия си пистолет от кобура на рамото и започна да брои бавно, като изчакваше неизбежната експлозия на зашеметяващата граната — устройство, което често беше използвал в миналото, за да обездвижи хората, които беше изпратен да плени, вместо да убива. Три безкрайни секунди минаха, после дървената хижа беше разтърсена от звуковата вълна на гранатата.
Шумът все още се отразяваше от измазаните стени, когато Йосиф изскочи от тоалетната през малкия коридор към далечната спалня, където държаха заложниците. И двете жени бяха все още вързани за столовете си, уплашени, но видимо незасегнати от оглушителния взрив. Йосиф се огледа из стаята за въоръжени нападатели. Беше чисто. После без колебание вдигна пистолета и се прицели в Ели.
Горски видя вратата да се отваря със замах и мургав чернокос „Танго“ да влиза в стаята, където държаха „Ореолите“. С вдигнат на нивото на гърдите си пистолет мъжът прегледа помещението от ляво надясно. След това насочи оръжието към „Ореолите“. Горски нежно натисна спусъка. С приятно изщракване петдесеткалибровият куршум изскочи от дулото, изстрелян от разширяващия се свръхнагрят газ.
По-голямата част от това, което до този момент беше глава на Йосиф, се разлетя към дългата стена във вид на хиляди пръски мозък и кръв. Пистолетът, който беше насочил право към лицето на Ели от упор, се изви нагоре. Куршумът, който трябваше да отнеме живота на Ели, леко одраска горната част на главата й и издълба плитка резка в тънкия слой кожа върху черепа й. Възрастната жена падна назад, когато пистолетът на Йосиф изгърмя; столът, за който беше завързана, се прекатури до двойното легло.
Почти обезглавеното тяло на Йосиф се свлече настрани, сякаш запратено към вратата от нечия невидима ръка.
— Ели! — изкрещя Келси, докато възрастната жена падаше с наклонения стол. От раната й се стичаше кръв и обливаше сиво-бялата й коса с яркочервени отблясъци.
Родригес видя неясно движение в коридора; някой беше притичал от стая от едната страна към срещуположната, където се намираха заложниците. Той вдигна ръка, за да извести Едуардс, че е видял поне един „Танго“. С осигурено от Родригес прикритие Едуардс се спусна по коридора и зае позиция, за да прикрива на свой ред тюлена, който го прескочи и се устреми към вратата на спалнята.
Чу се гръмотевичен пукот в стаята, после кървави пръски излетяха през отворената врата.
— „Бог“, ти ли беше това? — попита Едуардс в микрофона си.
— Тъй вярно, „Ангел“. „Тангото“ при „Ореолите“ е обезвреден — отговори Горски, докато вкарваше нов патрон в цевта.
„Танго“, който беше поел патрулирането на периметъра от другаря си, сега тичаше към хижата. Горски насочи мерника към тила на мъжа и стреля. За миг картината от окуляра се замъгли, когато облак нагорещен газ от дулото премина пред погледа на стрелеца. В далечината тичащият „Танго“ се строполи мъртъв на земята.
— „Танго“ пред хижата е обезвреден — отбеляза Горски с хладната отчужденост на хирург, изрязващ тумор.
Родригес и Едуардс спряха на вратата на спалнята и за миг огледаха стаята. Лейтенантът отстъпи встрани, опря гръб в стената и тръгна към ъгъла на стаята, откъдето по-добре можеше да види скритата част на леглото.
— Чисто — извика след секунда.
Родригес прибра оръжието си, прескочи мъртвия „Танго“ и се приближи до Ели. Опря два пръста отстрани на врата й.
— Жива е.
— Един „Танго“ е обезвреден. Един от „Ореолите“ е ранен — обяви Едуардс.
— Един „Танго“ е обезвреден тук долу. Всичко е чисто — обади се Хепбърн. — Парамедикът е на път.