Родригес махаше въжетата на Ели, когато Гилгалън влезе в стаята. Двамата мъже внимателно повдигнаха възрастната жена от стола и положиха неподвижното тяло на двойното легло. Като използва кейбар ножа си, Едуардс освободи Келси.
Гилгалън провери зениците на Ели; и двете реагираха на светлина. После огледа кървавата рана на челото й.
— Ще се оправи ли? — попита Келси.
— Самата рана е повърхностна, ще заздравее и ще остави едва доловим белег. Изглежда по-зле, отколкото е в действителност.
Парамедикът отвори малък плик с ароматни соли и ги приближи към носа на Ели — очите й незабавно се отвориха.
— Was? Аз… — избъбри Ели стреснато, докато се опитваше да си намери думите.
— Спокойно, госпожо — каза Гилгалън меко. — Получихте неприятна рана, но ще се оправите. Просто се успокойте и ме оставете да ви превържа.
— Четирима „Танго“ обезвредени — докладва Едуардс. — Някой да е виждал номер пет?
Дима се движеше бавно през дълбоката до глезените кал в заблатения участък, когато чу изстрелите откъм хижата и хълмчето. Експлозия разби няколко прозореца в централната стая на хижата и беше последвана от гъст бял пушек. После видя как тичането на Иля към къщата беше прекъснато, когато куршум, изстрелян от отличен снайперист, разби черепа му.
— Е сега си еба майката — измърмори Дима руската ругатня, която отговаряше и на настроението му, и на ситуацията.
Докато оглеждаше хижата, трима мъже, облечени от главата до петите в черно, се изкачиха по възвишението и бързо прочистиха предната част на хижата. Групата на Дима не съумя да даде сериозен отпор на щурмовия отряд.
Той се приведе над заблатената вода.
„Ако мога просто да остана скрит, може би ще се измъкна жив оттук.“
С периферното си зрение забеляза движение отдясно. Обърна се навреме, за да види как слабоват мъж се надига от водата и насочва към него пушката си.
Обърна се, но преди да успее да насочи своето оръжие, Ахсан проби няколко дупки в гръдния му кош с два кратки откоса. Завъртането на Дима продължи, но надолу към мътната вода.
— „Танго“ пет е обезвреден — докладва Ахсан, докато наблюдаваше как мъжът пада по лице в плитката тиня.
Вътре в хижата Гейтс прибра оръжието си и отиде в стаята, където Келси и Ели бяха прекарали последните няколко дни.
— Макс?! — извика Келси, когато го видя на вратата. — Какво правиш тук?
— Тюлените на САЩ са на вашите услуги, госпожо — отговори Гейтс. — Поздрави от контраадмирал Джак Доусън.
— Нолън с вас ли е?
— Не, но не защото не искаше да дойде. Всички тук, с изключение на лейтенант Едуардс, сме служили с Нолън. Обещахме му, че ще измъкнем теб и госпожица Витал невредими. Добре ли сте?
— Като се изключат охлузванията по китките и глезените, добре съм.
— А приятелката ти?
— Парамедикът каза, че ще се оправи — само повърхностна рана на главата.
— Юхуу! — обади се Едуардс, — намерихме и петия.
— Юхуу! — възкликна Гейтс.
— Хепбърн, докладвай ситуацията на „Небе“ — нареди Едуардс.
На мостика на „Шарън Ес“ Доусън прие новините със смесица от гордост и облекчение.
— Браво Зулу, „Ангел“. „Небе“ край — отговори той, като изслуша доклада.
— Какви са вестите, адмирале? — нетърпеливо попита Мартин.
— Като цяло са добри. Келси е добре, Ели е пострадала съвсем леко. Парамедикът я превързва в момента, но ще докараме доктор да я прегледа колкото се може по-скоро. Бойците са избили всички похитители и не са понесли никакви поражения.
— Искате ли да се приближим към брега? — попита Харсен Смит.
— Ще бъде чудесно, сър — отговори Доусън.
После адмиралът вдигна сателитния телефон и набра директната линия на Грин в Мичиганския консорциум. Грин вдигна още преди да е отзвучало първото позвъняване.
— Грин, Доусън е. Освободихме заложниците. Предай новината.
— С най-голямо удоволствие, адмирале.
— Мосли, освободили са заложниците! — изкрещя Грин, докато затваряше слушалката. — Келси и Ели са добре.
— Чудесно! Ще се обадя на руснаците — каза Мосли. — Уведоми Нолън.
— Вече му пиша.
62.
31 юли
Москва, Русия
Купър търпеливо седеше в кабинета на Орлов. След като сделката беше сключена и Килкъни беше отишъл да инструктира Авакум как да използва програмата за декодиране, нямаше какво толкова да прави, освен да чака.