Лесков излезе от кабинета и започна да стреля напосоки из късия коридор. Целеше се ниско и беше пуснал на автоматична стрелба своя „Калашников“. Осъзна, че е почти без муниции, когато Килкъни прескочи над защитната стоманена плоскост.
Докато прелиташе над масата, американецът се обърна и насочи глока към Лесков. Изгаряща болка блъсна дясната му ръка като внезапен удар с камшик, когато стреля, и двата куршума, насочени към гърдите на Лесков, отлетяха настрани. Килкъни изпусна пистолета си, който изтрака на пода от другата страна на масата.
Лесков внимателно се приближи към позицията на Килкъни, като презареди последния пълнител.
— Малик — каза той в микрофона, — Килкъни е от твоята страна на барикадата.
Никакъв отговор. Лесков предпазливо се придвижи напред по коридора. На пода близо до масата видя глока, който Килкъни беше взел от пазача на Авакум, и няколко капки кръв. Приближи се до барикадата, здраво стиснал автомата с дясната си ръка, а лявата придържаше дулото.
Куршумът, който рикошира от стоманения плот, издълба дебела резка в долната част на предмишницата на Килкъни. Раната пареше, но той не обърна внимание на болката и кървенето. Наведе се ниско, докато оглеждаше ръбовете на масата, прехвърлил тежестта си върху присвития десен крак. От тази поза той лесно можеше да се прехвърли от единия на другия крак, без да вдига главата си над барикадата. Изпъна лявата си ръка напред, като се подготви да блокира нападение отвисоко.
Видя късата цев на калашника да се подава близо до горната част на барикадата. Когато се показаха петнадесет сантиметра от мощния автомат, той скочи нагоре и блъсна цевта на оръжието с лакът, като я отклони настрани. Докато се изправяше, уви лявата си ръка около автомата като змия, докато не хвана лявата китка на Лесков от долната страна.
Лесков дръпна спусъка, докато Килкъни притискаше оръжието между ръката и тялото си. Дулото се нагорещи до червено и завибрира до ребрата на Килкъни, докато бърза поредица експлозии се разгаряха в рязаната стоманена цев.
Като продължи устрема си нагоре, Килкъни завъртя тяло в посока, обратна на часовниковата стрелка, и издърпа стрелящото оръжие напред, с което наруши равновесието на Лесков. Дясната ръка на Килкъни се изтегли плавно, подпомогната от въртенето на тялото му, а дланта се изпъна в търсене на цел.
Замахна към лицето на Лесков и заби ръба на дланта си с такава сила, че носът на руснака се залепи за дясната му буза. Като продължаваше да дърпа Лесков напред, Килкъни го удари в окото с лакътя си.
Лесков зави от болка. Като навита пружина Килкъни се изстреля в обратна посока и прехвърли руснака през барикадата, като заби главата му в покрития с винилови плочки под.
Лесков издърпа оръжието назад, докато падаше. После насочи дулото нагоре и го заби под лявата мишница на Килкъни, който се преви, докато безчувствеността се разливаше като електрически заряд и се разпростираше от рамото към върховете на пръстите му. Лесков заби дулото силно и го вклини в раменната става, като раздели костите в рамото на Килкъни. После освободи лявата си ръка и се превъртя, докато Килкъни падаше назад, притиснал наранената си ръка.
Руснакът се изправи на крака, отстъпи на известно разстояние от Килкъни, прицели се и натисна спусъка.
Щрак.
Нищо. Вбесен, Лесков завъртя автомата като тояга и се нахвърли върху Килкъни, който се изтегли назад, за да прикрие лявото си рамо. Докато Лесков нападаше, Килкъни се плъзна надясно и се отмести от пътя на руснака, като попадна в сляпото петно на полезрението му. Пренесе цялата си тежест върху десния крак и нанесе унищожителен удар с левия в слабините на Лесков. Руснакът се преви, като крещеше нечленоразделни ругатни. Автоматът изтрака на пода.
От същото положение Килкъни сгъна крака си, притисна бедрото към корема и отново ритна, като този път запрати външния ръб на стъпалото си отстрани в коляното на противника. Ставата поддаде, Лесков загуби равновесие и се свлече. Докато падаше, Килкъни успя да хване косата му и да засили главата му към пода.
Промени стойката си, готов да удари отново, но Лесков лежеше неподвижен. В коридора звуците от престрелката се приближаваха; после, след кратка ожесточена стрелба, всичко стихна. Двама от „Алфа“ прескочиха тялото на Малик в коридора и нахлуха в лабораторията с насочени към Килкъни оръжия. Той мигновено вдигна ръце, за да сигнализира, че се предава.
— Килкъни! — извика Фьодоров, който влизаше след командосите в лабораторията.