Това беше пъстра сбирщина. Някои бяха богати търговци, банкери, финансови и търговски посредници от Нови Орлеан, тръгнали със своите жени и дъщери на ежегодно пътуване на север, за да избягат от жълтата треска и в някое модно банско летовище да се отдадат на по-приятната треска на живота. Имаше и собственици на памучни и царевични плантации от северните области, които се връщаха сега по домовете си; имаше собственици на магазини от градчетата нагоре по реката, както и лодкари, които, облечени с дочени панталони и червени фланелени ризи, бяха докарали сал от трупи на повече от две хиляди мили надолу по течението, а сега пътуваха обратно, наконтени с блестящи сукнени костюми и снежнобели ленени ризи. Какви „лъвове“ ще бъдат те, когато се върнат по домовете си край изворите на Солената река, Къмбърланд, Ликинг или Майами! Имаше и креоли — стари търговци на вино от френския квартал — и техни семейства; мъжете биеха на очи със своите свръхизобилни жаба̀, с набраните си панталони, блестящи скъпоценности и светлите си платнени обувки.
Имаше по някой и друг наконтен търговски служащ, ползващ се от облагата да напусне Нови Орлеан през „скучния“ сезон; а имаше и още по-богато издокарани господа с дрехи от най-хубав плат, с най-бели ризи и жаба̀, с най-блестящи брилянти в копчетата за ръкавели и с най-тежки пръстени по ръцете. Това бяха „ловците“. Те вече бяха се събрали около една маса в „пушалнята“ и раздаваха ново-новеничко тесте карти — оръдието на своеобразния им занаят. Всред тях забелязах човека, който тъй безцеремонно ми беше предложил да се обзаложа за надбягването на параходите. Той мина няколко пъти край мене и ме изгледа с поглед, в който се четеше всичко друго освен приятелско разположение.
Добрият ни познат, управителят Антоан, седеше в салона. Не бива да мислите, че длъжността му на управител или надзирател го лишаваше от правото да бъде в първокласния салон. На борда на американските параходи няма втора класа. Такова деление не е познато тъй далеч на запад, по Мисисипи.
Надзирателите на плантации са обикновено хора с груб и жесток нрав. Самата им професия ги прави такива. Този французин обаче като че ли беше изключение. Той имаше вид на най-почтен стар господин. Външността му доста ми допадаше и аз започнах да изпитвам по-голяма симпатия към него, макар че той в никой случай не изглеждаше да ми отвръща със същото чувство.
Някой се оплака от комари и предложи да се отвори двукрилата врата към дамското отделение. Предложението беше подкрепено от няколко дами и господа, С този род задължения се занимава домакинът на парахода. Най-сетне се обърнаха с молба към него. Молбата беше уместна и затова удовлетворена; големите врати към „рая“ на парахода се отвориха широко. Силно въздушно течение премина през дългия салон от носа до кърмата; за по-малко от пет минути ла борда не остана нито един комар с изключение на онези, които се спасиха, като се укриха в кабините. Това наистина беше голямо облекчение.
Сгъваемата врата остана отворена — нещо много приятно за всички, но особено за известен брой пъстро облечени млади търговски служащи, които имаха възможност сега да разгледат добре вътрешността на целия „харем“. Забелязваше се как някои от тях използваха облагите на новосъздаденото положение, без, разбира се, да гледат открито, тъй като това щеше да се сметне за грубост и да направи лошо впечатление. Те попоглеждаха към светилището под око, други пък над книгите, като се преструваха, че четат, или пък, крачейки нагоре-надолу, стигаха до заветната граница и уж случайно поглеждаха навътре. Изглеждаше, че някои имаха там познати, но недостатъчно близки, за да имат право да влязат. Други пък се надяваха при удобен случай да направят запознанства. Можех да доловя изразителни погледи, а сегиз-тогиз и някоя усмивка, която говореше за взаимно разбирателство. Много приятни мисли се предават без думи. Езикът често води до разочарования. Зная случаи, когато той е развалял много хубави любовни планове, възникнали в мълчание, почти узрели за изпълнение.
Забавляваше ме тази безмълвна пантомима и аз останах така няколко минути. От време на време очите ми, поддали се на общото любопитство, се устремяваха към вътрешността на дамския салон. Аз обичам да наблюдавам. Всичко ново ме интересува, а животът в салона на американския параход беше съвършено нов за мене, пък и доста пикантен. Искаше ми се да го проуча. Може би ме интересуваше и нещо друго… може би желаех още веднъж да зърна младата креолка Безансон.