От палубата й екна тържествуващ вик, примесен с подигравателни подвиквания и оскърбителни забележки.
— Хвърлете ни въже, че да ви влачим! — извика един.
— Къде остана вехтият ви ковчег? — кресна друг.
— Ура за „Магнолия“! Три въздишки за „Красавицата на Запада“! Три въздишки за старата коруба! — изрева трети всред подигравки и гръмлив смях.
Едва ли бих могъл да опиша унижението, което изпитваха всички на борда на „Красавицата“. Това чувство беше обхванало не само офицерите и екипажа. То като че ли се споделяше и от последния пътник. Сам аз горях от същото чувство повече, отколкото можех да си представя.
Никой не обича да бъде между победените при каквито и да било обстоятелства. Освен това човек, без да иска, се заразява от общото увлечение. Може би по силата на физически закони, на които не можеш да се противопоставиш, настроението, обхванало всички наоколо, обхваща за известно време и теб; и дори когато знаеш, че възторгът ти е безсмислен и глупав, те пронизва някакъв електрически ток и те кара да се присъединиш към общото въодушевление. Спомням си как веднъж се бях увлякъл й развикал заедно с тълпата, която кряскаше и с цяло гърло акламираше шествието на кралската особа. Обаче щом то отмина, сърцето ми се сви от срам пред собствената ми низост.
Както екипажът, тъй и пътниците като че ли смятаха нашия капитан за неблагоразумен в благоразумието си и по целия параход се чуваха негодувания, примесени с викове „позор“!
Горкият капитан! През цялото време го следях с поглед. Искрено го съжалявах. Освен хубавата креолка аз бях може би единственият пътник на борда, който знаеше неговата тайна, и не можех да не се възхищавам от рицарската му твърдост, с която той запази тази тайна. Видях бузите му да пламват и очите да блясват от гняв и ми се стори, че ако сега го бяха помолили да даде същото обещание, нямаше да се съгласи, дори и да му предложеха срещу това да превози всичките стоки, които пренасяха по реката.
Тъкмо тогава, сякаш за да се избави от досадните натяквания, сипещи се от всички страни, той се измъкна и влезе в дамския салон. Там веднага го забелязаха и вкупом го нападнаха всички хубави пътнички, които бяха почти толкова натрапчиви в молбите си, колкото и мъжете. Няколко от тях го заплашваха насмешливо, че никога вече няма да пътуват с неговия параход, докато пък други го обвиняваха в липса на смелост. Да се устои на подобни закачки бе невъзможно и аз неотстъпно наблюдавах капитана и очаквах прелом в една или друга насока. И преломът дойде.
Той се изправи всред куп неоставящи го на мира жени и се обърна към тях със следните думи:
— Госпожи! Нищо не би ми било по-приятно, отколкото да задоволя вашето желание, обаче преди да напуснем Нови Орлеан, аз обещах, по-право дадох честната си дума на една дама… — В този миг доблестната му реч беше прекъсната от една млада жена, която дотича от другата част на кораба и се провикна:
— O, capitaine! Cher capitaine!60 Не оставяйте този глупав параход да ни надмине! Вдигнете повече пара и го изпреварете… моля ви се, капитане!
— Как, mademoiselle! — отговори с изумление капитанът. — Че нали именно на вас обещах да не се надбягвам… вие…
— Par Dieu!61 — възкликна госпожица Безансон, понеже това беше тя. — Вярно, че така беше. Съвсем бях забравила. O, cher capitaine, освобождавам ви от вашето обещание. Hélas!62 Дано да не е много късно. За бога, опитайте се да го изпреварите! Ecoutez! Les polissons!63 Как ни подиграват!
Лицето на капитана се разведри за миг, но изведнъж отново се помрачи. Той отговори:
— Мадмоазел, макар и да съм ви благодарен, за съжаление трябва да ви кажа, че при сегашното положение надали бихме изпреварили „Магнолия“. Ние не пътуваме при равни условия. Тя гори бѐлове сланина, от които имат голямо количество. Аз също щях да имам, но след като ви обещах да не се състезавам, разбира се, не взех на борда никаква сланина. Съвсем безполезно би било да се опитваме да се надпреварваме, като горим само обикновени дърва… освен ако „Красавицата“ е наистина много по-бърз параход, което още не знаем, понеже никога не сме изпитвали неговата бързина.