— Има ли нещо да поръчате за Сейнт Луис? Там отиваме и с удоволствие ще ви услужим — провикна се някой от „Красавицата“.
— Ура за храбрата „Красавица на Запада“! — закрещя друг.
— Как сте със сланината? — запита трети. — Ако не ви достига, можем да ви дадем малко назаем.
— Къде да кажем, че сме ви оставили? — подхвърли четвърти. — На завоя „Шърт-тейл“ ли? — Всички избухнаха в смях при споменаване на това място по реката, добре познато на матросите.
Наближаваше вече полунощ, а никой на двата парахода не помисляше да се оттегля на почивка. Интересът към надбягването пропъди всяка мисъл за сън и както мъжете, така и жените стояха пред кабините или набързо влизаха и пак излизаха, за да видят как напредват параходите. Възбудата подтикваше пътниците към пиене и аз забелязах, че неколцина бяха вече полупияни. Заразени от тях, офицерите също здравата попийваха, а дори и капитанът проявяваше признаци на същото състояние. Никой и не помисляше за въздържание — благоразумието беше напуснало парахода.
Вече е почти полунощ; машините ръмжат и скърцат, а параходите се носят напред! Дълбок мрак е паднал над водата, но това не е пречка. Червените огньове светят, пламъците се издигат над високите комини, па̀рата бумти в железните тръби, огромните перки разбиват на пяна водата, дъските скърцат и се тресат от грамадното налягане, а параходите вървят напред!
Вече е почти полунощ. Само някакви си двеста ярда делят параходите; „Красавицата“ се люшка по вълните, вдигнати от „Магнолия“. След по-малко от десет минути носът й ще застигне кърмата на съперницата. Още двадесетина минути и победният вик ще гръмне на нейната палуба и ще екне от бряг до бряг.
Бях застанал до капитана и го поглеждах с известна тревога. Изпитвах съжаление, че толкова често го виждах да се отправя към бара. Той пиеше прекалено много.
Беше се завърнал на мястото си до кормчийската кабина и гледаше напред. Някакви разпръснати светлинки блещукаха по десния бряг на реката на около една миля пред нас. Когато ги зърна, той се сепна и силно извика:
— Боже мой! Това е Бренжиер!
— Да-а-а — проточи стоящият до него кормчия. — Май че бързичко го стигнахме.
— Господи боже! Трябва да загубим състезанието!
— Защо? — запита кормчията, тъй като не можа да го разбере. — Какво общо има туй със състезанието?
— Тук трябва да спрем. Трябва… трябва… дамата, която ни даде сланината… трябва да я сваля тук!
— А! Така ли… — отвърна флегматичният кормчия. — Жалко, дявол да го вземе — добави той, — но щом трябва, трябва. Проклет късмет! Още четвърт час и щяхме да ги бием като нищо. Проклет късмет!
— Трябва да се откажем — рече капитанът. — Обръщай към брега!
С тези думи той побърза да слезе долу. Като забелязах възбудения му вид, аз го последвах.
Няколко дами стояха до перилата, където капитанът слезе от кормчийската кабина. Креолката бе между тях.
— Мадмоазел — обърна се към нея капитанът, — въпреки всичко ще трябва да загубим състезанието.
— Защо? — запита тя с изненада. — Няма ли достатъчно сланина? Антоан! Дадохте ли всичката сланина?
— Не, мадмоазел — отговори капитанът, — не е там работата. Благодарение на вашата щедрост имаме достатъчно сланина. Виждате ли тези светлини?
— Да… и какво?
— Това е Бренжиер.
— О, нима?
— Да… и, разбира се, вие трябва да слезете тук.
— И за това ли ще загубите надбягването?
— Положително.
— Тогава, разбира се, няма да сляза тук. Какво значение има за мене един ден? Не съм чак толкова стара, та да не мога да пожертвам един ден. Ха-ха-ха! Вие не трябва да загубите надбягването и доброто име на чудесния си параход заради мене. Недейте и да помисляте за спиране, cher capitaine! Закарайте ме до Батон Руж. Аз мога да се върна сутринта!
Хората наоколо й се развикаха, одобрително, а капитанът се втурна обратно при кормчията и отмени последното си нареждане.
„Красавицата“ е пак по следите на „Магнолия“ и пак едва някакви си двеста ярда ги делят. Боботенето на техните машини, бумтежът на па̀рата, плясъкът на перките, скърцането на дъските, крясъците на хората се смесват в оглушителен концерт.
„Красавицата“ се носи напред… напред… напред… напредва въпреки усилията на противника. Напред, още по-близо… по-близо, докато носът й се изравнява с кърмата, сетне с кормчийската кабина, сетне с предната палуба на „Магнолия“! Сега светлините на двата кораба се пресичат едни други, огньовете им блестят заедно върху водата — те са нос до нос!