Забележката на Сципион не само че събуди любопитството ми, но предизвика и смътно чувство на тревога. Не е нужно да казвам, че бях дълбоко заинтересуван от тази млада креолка. Един мъж, който е спасил живота… живота на една красива жена, и то при такива особени обстоятелства, не може да остане съвсем безразличен към бъдещата й съдба.
Любовта ли беше пробудила в мене този интерес?
За мое учудване сърцето ми отговори: „Не“! На парахода си бях въобразил, че съм полувлюбен в младата дама, а сега, след романтичното приключение, което би трябвало да доведе до по-дълбоко увлечение, аз лежах в леглото и разглеждах цялата работа тъй хладнокръвно, че дори и самият се изненадах. Усещах, че бях изгубил много кръв — нима зараждащата се любов беше изтекла от вените ми заедно с кръвта?
Помъчих се да намеря някакво обяснение на това рядко психологическо явление; но по онова време още не бях изучил човешките чувства. Пределите на любовта бяха за мене terre inconnue69.
Едно нещо беше странно. Колчем се опитвах да си припомня чертите на креолката, пред мене заставаше все по-ясно ликът на моето видение!
„Чудно! — мислех си аз. — Този прекрасен образ! Този блян на моето болно въображение! О, какво ли не бих дал този прелестен образ да се превърне в плът и кръв!“
Не се съмнявах вече. Бях сигурен, че не съм влюбен в мадмоазел Безансон и все пак тя съвсем не ми беше безразлична. Приятелско беше чувството, което ме движеше сега. Интересът, който изпитвах към нея, беше интерес на приятел. А той беше достатъчно дълбок, за да ме накара да се тревожа за нея и да буди в мене желание да узная повече както за нея, така и за нейния живот.
Сципион не беше затворен човек и за по-малко от половин час бях посветен във всичко, което знаеше.
Йожени Безансон бе дъщеря и единствено дете на плантатор-креол, умрял преди около две години. Някои го мислели за богат, докато пък други вярвали, че сметките му са объркани. Господин Доминик Гаяр заедно с управителя Антоан били оставени да ръководят имението, тъй като и двамата били настойници (според Сципион) на младата дама. Гаяр бил адвокат на Безансон, а Антоан — негов верен служител. Ето откъде идвало доверието към стария управител, който през последните години бил повече приятел на Безансон, отколкото негов слуга.
След няколко месеца мадмоазел щяла да стане пълнолетна, но дали наследството и е голямо, Сципион не можа да каже. Той знаеше само, че откакто бил умрял баща й, г. Доминик, главният изпълнител на завещанието, и давал много средства всякога, когато тя поисквала, че не била ограничавана в нищо, че била щедра и разточителна или, както Сципион се изрази, „много прахосва, хвърля лъскави долари също като че са камъчета“!
Негърът ярко ми описа разни подробности за много големи балове и fêtes champêtres, давани в плантацията, и намекна за скъпия живот, който „младата госпожица“ водела в града, където обикновено прекарвала по-голямата част от зимата. Лесно можех да повярвам всичко, което той ми разправи. От това, което се случи на парахода, и от други обстоятелства бях останал с впечатление, че Йожени Безансон отговаря точно на описанието на Сципион. С пламенна душа, невъздържана, крайно щедра, безразсъдна в харченето, тя сигурно живееше само с настоящето, без да си прави труд да помисли за бъдещето. Тъкмо наследница, която прекрасно отговаря на намеренията на един безчестен опекун.
Забелязах, че бедният Сципион изпитва дълбока почит към младата си господарка, но колкото и да беше наивен, все пак имаше известни опасения, че цялото това прахосничество не предсказва нищо добро. Той поклати глава, като говореше по този въпрос, и добави:
— Аз се страхувам, млади сподарю, туй няма дълго да трае. Плантаторска банка тя също ще пропадне, ако така вечно теглиш пари.
Когато Сципион заговори за Гаяр, той още по-многозначително поклати глава. Очевидно негърът имаше някакви странни подозрения относно тази личност, макар че нямаше желание да ми ги разкрие.
Аз научих достатъчно, за да се уверя, че г. Доминик Гаяр е същият адвокат от улица… в Нови Орлеан. У мене не остана никакво съмнение, че това беше той. Адвокат по професия, но повече спекулант с ценни книжа, човек, който дава пари назаем, или с други думи — лихвар. В провинцията — плантатор, чиято плантация граничи с плантацията на Безансон, с повече от сто роби, към които се отнася крайно жестоко. Всичко това отговаряше на склонностите и нрава на моя г. Доминик. Сигурно той е същото лице.