Само онзи, който не се интересува от многообразния човешки живот, не би могъл да прекара един час, като го наблюдава по Дигата на Нови Орлеан; и тъй, аз седнах, запалих пура и се отдадох на това интересно занимание.
Глава IV
Параходи съперници
Онази част от Дигата, която беше пред погледа ми, се наричаше „Параходният пристан“. Двайсет или трийсет кораба стояха край редица дървени кейове, леко издадени навътре в реката. Някои бяха току-що пристигнали от градове нагоре по течението и разтоварваха своите стоки и пътници — незначителен брой по това време на годината. Други, заобиколени от суетяща се тълпа, вдигаха пара, трети лък изглеждаха напуснати от екипажа, който по това време несъмнено се веселеше в пищните кафенета и ресторанти. От време на време можеше да се види по някой изискано облечен чиновник със сини памучни панталони, бяла ленена дреха, скъпа панамена32 шапка, риза с батистено жабо̀ и брилянтени копчета. Този наконтен господин се появяваше за няколко минути край някой от изоставените кораби — може би за да сключи с някого малка сделка — и пак тръгваше бързо към по приятните за него кътчета в града.
Пред два големи парахода на Дигата кипежът на деловия живот можеше да се види най-добре. Единият беше този, на който се бях качил. Другият, както успях да прочета на кормчийската му кабина, беше „Магнолия“. Той също се готвеше да потегли, което личеше от движението ма хората, от червените огньове в пещите и от съскането на па̀рата, която току изсвистяваше рязко откъм котлите.
На Дигата, тъкмо пред парахода, талиги разтоварваха последния си товар, пътници с кутии за шапки в ръка бързаха да се качат от страх да не закъснеят; по сходнята търкаляха или грубо мъкнеха куфари, сандъци, торби и бурета; пъстро облеченият домакин, въоръжен е тефтер и молив, отмяташе натовареното. По всичко личеше, че параходът щеше да отплава скоро. Съвсем същата сцена се разиграваше и пред „Красавицата на Запада“.
След като понаблюдавах това суетене, долових, че имаше нещо необичайно „във въздуха“. Корабите стояха не много далече един от друг и екипажите им, ако малко повишеха глас, можеха да се разговарят, което впрочем те вършеха. От някои изрази, които долитаха до мене, както и от малко предизвикателния им тон, можах да схвана, че „Магнолия“ и „Красавицата на Запада“ са параходи съперници. Скоро можах да се осведомя и за това, че ще тръгнат почти едновременно и че се готвят за „надбягване“.
Знаех, че това не беше нещо необикновено за тъй наречените „първокласни“ параходи, а както „Красавицата“, тъй и нейният съперник спадаха към този разред. И двата бяха първокласни по големина и великолепие на обстановката; и двата правеха един и същи курс, от Нови Орлеан до Сейнт Луис; и двата бяха командвани от известни и популярни речни капитани. Те не можеха да не бъдат съперници, а чувството за съперничество беше завладяло екипажите и на двата, от капитана до последния прислужник-роб.
Що се отнася до собствениците и офицерите, то за тях в такива случаи в основата на съперничеството стоят важни парични съображения. Параходът, който „бие“ в някои от тези надбягвания, печели популярност всред пътниците. „Бързият кораб“ става на мода и след това винаги има много пасажери, готови да платят скъпо, защото американците притежават тази особеност: мнозина от тях са готови да похарчат и последния си долар, само за да могат да кажат, че са дошли с модерния параход, също както в Англия ще намерите много хора, на които доставя удоволствие да се похвалят, че са пътували „в първа класа“. Тщеславието не е присъщо само на някои страни — то като че ли е всеобщо.
В предстоящото надпреварване между „Красавицата на Запада“ и „Магнолия“ чувството на съперничество беше обхванало не само екипажите на двата парахода — аз скоро открих, че и пътниците бяха заразени от него. Повечето от тях изглежда очакваха надбягването тъй нетърпеливо, както английският мошеник очаква Дерби33. Някои от пасажерите без съмнение гледаха на това състезание като на вълнуващо забавление, но аз скоро схванах, че голям брой от тях се обзалагаха за изхода му!
32
33