— „Красавицата“ ще спечели като нищо! — провикна се до мене един простоват на вид пътник със златни копчета на ръкавелите. — Залагам двайсет долара за „Красавицата“! Ще заложите ли, чужденецо?
— Не — отвърнах малко ядосано, защото беше си позволил да сложи ръка на рамото ми.
— Добре де — отговори той, — както кажете! — И като се обърна към някой друг, продължи: — „Красавицата“ ще победи; двайсет долара! Двайсет долара за „Красавицата“!
Признавам, че мислите ми не бяха много приятни в този миг. Това беше първото ми пътуване с американски параход, а главата ми беше пълна с разни приказки за „пръсване на котли“, „натъкване на коренища“, „експлодирания“ и „пожари на параходи“. Бях чувал, че тези надбягвания нерядко завършвали с някое от гореизброените нещастия, а имах основания да смятам, че сведенията ми са верни.
Много от пътниците — по-трезвите и по-почтените — споделяха моите чувства, а някои говореха и за отправяне молба до капитана да не разрешава надбягването. Но те разбраха, че са малцинство, и си замълчаха. Бях решил поне да запитам капитана „за неговите намерения“. Към това ме подтикваше по-скоро любопитството, отколкото някаква друга подбуда. Затова напуснах мястото си, минах по сходнята и се запътих към края на кея, където стоеше този господин.
Глава V
Една желана спътничка
Преди да заговоря с капитана, забелязах, че от противоположна посока се задава каляска, която идеше очевидно от френския квартал на града. Беше хубава кола, карана от добре облечен и добре охранен негър; а когато се приближи, можах да видя, че в нея седеше млада, изящно облечена дама.
Не мога да кажа защо, но у мене се появи предчувствие — а може би и тайно пожелание — собственицата на каляската да бъде моя спътница. Не се мина дълго и узнах, че тя има тъкмо такива намерения.
Каляската спря горе на Дигата и аз видях дамата да отправя някакъв въпрос към един близкостоящ, който веднага посочи нашия капитан. Като долови, че въпросът се отнася до него, капитанът пристъпи към каляската и се поклони на дамата. Аз бях наблизо и можех да чуя всяка тяхна дума.
— Мюсю, вие ли сте капитанът на „Красавицата на Запада“?
— Да, мадам — отговори той.
— Бих искала да пътувам с вашия параход.
— Много ще се радвам да ви услужа. Нали има още една свободна кабина, мистър Шърли? — обърна се капитанът към домакина, за да се увери, че не греши.
— Няма значение! — прекъсна го дамата. — Не е толкова важно да имам кабина! Вие ще стигнете до моята плантация преди полунощ, тъй че не ще стане нужда да преспя на кораба.
Изразът „моята плантация“ явно оказа въздействие на капитана. Той не беше по природа груб човек, но тези думи като че ли го направиха още по-внимателен и вежлив. Собственик на плантация в Луизиана не е личност, към която да се отнасяш с безразличие; но когато се случи този собственик да бъде млада и очарователна дама, кой би могъл да не бъде любезен? Във всеки случай не капитан Б., командир на „Красавицата на Запада“! Самото име на неговия параход отхвърляше подобно предположение!
Той се усмихна учтиво и запита къде трябва да слезе хубавата пътничка.
— В Бренжиер — отвърна дамата. — Имението ми е малко по-надолу, но нашият пристан не е добър, а освен това има и стоки, които би било по-добре да стоварим в Бренжиер. — При тези думи собственицата на колата посочи към току-що пристигнали и спрели зад каляската върволица каруци, целите натоварени с бурета и сандъци.
Видът на този товар направи още по-приятно впечатление на капитана, който беше и съсобственик на парахода. Той се постави напълно на нейните услуги и изрази готовност да създаде на новата си пътничка удобства, каквито тя би пожелала.
— Monsieur capitaine34 — продължи хубавата дама, която все още седеше в каляската и говореше с добродушна сериозност, — трябва да ви поставя едно условие.
— Моля, кажете го, мадам.
— Ето какво! Говори се, че може би вашият параход ще се надбягва с някой друг. Ако това е вярно, аз не мога да стана ваша пътничка.
Капитанът се посмути.
— Работата е там — продължи дамата, — че веднъж едва се спасих и сега съм решила твърдо да не се излагам повече на такава опасност.
— Мадам… — заекна капитанът и не се доизказа.